Постинг
21.06.2009 13:02 -
Неон
Автор: palisandar
Категория: Тя и той
Прочетен: 12721 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2009 21:12
Прочетен: 12721 Коментари: 20 Гласове:
8
Последна промяна: 23.06.2009 21:12
На зазоряване
Нощта стои на кея
Загърната в неона
на премигващи звезди.
Към Утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.
До Витоша по въздух и земя
По случай световния ден на театъра
Къде Ахмед Доган излива нашите десетки м...
По случай световния ден на театъра
Къде Ахмед Доган излива нашите десетки м...
че ме стегна гърлото. No comment - за сега ;-) Няма да се отървеш така лесно!
цитирай
2.
анонимен -
Било е на седми
21.06.2009 14:48
21.06.2009 14:48
по това време,
когато "СИ" сити
бледовината
в акорди
на цветове
от деня.
Приплисва платно от живота.
http://www.youtube.com/watch?v=cLsTTRpoiCc
цитирайкогато "СИ" сити
бледовината
в акорди
на цветове
от деня.
Приплисва платно от живота.
http://www.youtube.com/watch?v=cLsTTRpoiCc
готино!
:)
цитирай:)
“ДО”
(рецензия)
В blog.bg. Рецензия!?!
Може.
Всъщност
“Към Утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.”
е поразяващо. Полисемантизирането на “ДО”. Нюансите на многозначителността. На многопосочността. Подтекста, чиято истинска цялост е възможна само в поезията. А в кратката поезия е наистина онова възхитително нещо, което могат малцина.
“ДО” е музика. “ДО” е очакване. “ДО” е графиката на текста. “ДО” е цветна картина на живописното. Живописното визиращо играта между Утрото и Нощта. В полусенките им. Граничните им вплитания. Очите им. Премигването обхващащо Всемира. Очите му. Неговият поглед. Виждането му. Подтекстът в неподвижността на кея. И живота в един от най-силните му символи – водата, - която имплицитно присъства “ДО” неоновата осветеност на думите. Неоновата осветеност, която всъщност е одежда на нощтта. И е надежда между Нощта и Утрото. Играта на доминанти. Както би се оттеглила вълната след сблъсъка си с кея. Или с тихата си ласка. С докосването си до него. И свидетелството на звездите. Неоновата публика на срещата в двойката действащи лица – Нощта и Утрото в пиесата за любовта им. Неоновата публика, която е обгърнала сцената с любовта си към изкуството. Неона на думите. Думите на Нощта. Нощта – сама жена на кея, обгърната в неона на чувствата си. Думите на мисълта с която ги облича в имплицитно ироничната подтекстовост на многозначителните “звезди”. Тези в зазоряващото се небе, в неоновте лампи на кея, и тези в мисловния свят на човешкото присъствие. Оттеглянето на жената, съзерцател на смяната на нощта с деня, с чувствата на Утрото в нея – самоидентифицирана с Нощта.
Като във филм на велик режисьор, който знае как да рисува картина с един самотен кей, неонови звезди и оттеглящ се силует на жена. На брега на утрото. В контрапункта на неон и оранж.
Кадър със заглъхващи акорди в до минор, който би останал в класиката. На думите. Които в утрото надхвърлят хоризонта ни на очакване.
ДО!
цитирай(рецензия)
В blog.bg. Рецензия!?!
Може.
Всъщност
“Към Утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.”
е поразяващо. Полисемантизирането на “ДО”. Нюансите на многозначителността. На многопосочността. Подтекста, чиято истинска цялост е възможна само в поезията. А в кратката поезия е наистина онова възхитително нещо, което могат малцина.
“ДО” е музика. “ДО” е очакване. “ДО” е графиката на текста. “ДО” е цветна картина на живописното. Живописното визиращо играта между Утрото и Нощта. В полусенките им. Граничните им вплитания. Очите им. Премигването обхващащо Всемира. Очите му. Неговият поглед. Виждането му. Подтекстът в неподвижността на кея. И живота в един от най-силните му символи – водата, - която имплицитно присъства “ДО” неоновата осветеност на думите. Неоновата осветеност, която всъщност е одежда на нощтта. И е надежда между Нощта и Утрото. Играта на доминанти. Както би се оттеглила вълната след сблъсъка си с кея. Или с тихата си ласка. С докосването си до него. И свидетелството на звездите. Неоновата публика на срещата в двойката действащи лица – Нощта и Утрото в пиесата за любовта им. Неоновата публика, която е обгърнала сцената с любовта си към изкуството. Неона на думите. Думите на Нощта. Нощта – сама жена на кея, обгърната в неона на чувствата си. Думите на мисълта с която ги облича в имплицитно ироничната подтекстовост на многозначителните “звезди”. Тези в зазоряващото се небе, в неоновте лампи на кея, и тези в мисловния свят на човешкото присъствие. Оттеглянето на жената, съзерцател на смяната на нощта с деня, с чувствата на Утрото в нея – самоидентифицирана с Нощта.
Като във филм на велик режисьор, който знае как да рисува картина с един самотен кей, неонови звезди и оттеглящ се силует на жена. На брега на утрото. В контрапункта на неон и оранж.
Кадър със заглъхващи акорди в до минор, който би останал в класиката. На думите. Които в утрото надхвърлят хоризонта ни на очакване.
ДО!
зазоряване
портокал в шепите на
юнското море
:)
казах ли ти, че си ъмейзинг и днес ?
цитирайпортокал в шепите на
юнското море
:)
казах ли ти, че си ъмейзинг и днес ?
да не изпусна нито думичка от анализа на Вълев! Това е - да можеш да изрисуваш с думи
топката в гърлото, предизвикана от нямо възхищение! Кой ли ме събра с вас, поети такива ;-))
цитирайтопката в гърлото, предизвикана от нямо възхищение! Кой ли ме събра с вас, поети такива ;-))
на мене ми е повече ЛА
цитирай!!!
цитирайВаля. Изненадващо. Без протоколна покана в оловно или гълъбово сиво, подпряно от покриви. Без предупредителни припламвания по краищата на похлупака. Отвесно. Над кея. ДО хоризонта. Вали.
––––––––––––
На veselinvalev, с респект !
цитирай––––––––––––
На veselinvalev, с респект !
Дано го прочетат повече!
Публикувайте го и на други места!!!
цитирайПубликувайте го и на други места!!!
11.
анонимен -
копирано...
22.06.2009 16:16
22.06.2009 16:16
Според тракийския орфизъм първоначално съществува Великата Богиня-майка, тя е Вселената: самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е Слънце, а през нощта – огън /персонифициран като Загрей или Сабазий/. Тракийският орфизъм се свързва пряко с името на Питагор. Той не харесва уредбата на космоса, понятийно уредена чрез антропоморфизираните богове на Олимп. Питагор означава съставките на орфическия Космос с числа, а от едно по-късно време неговата система се свързва и с тоновете. Въздухът е “ре”, Земята- “ми”, Водата – “фа”, Огънят – “сол”. Въздухът обгръща Земята, както е у Хезиодовата теогония, но оплождащата сила при орфизма е Водата, която в същото време е и пречистваща. Тогава се ражда Енергията, която е Огън, Слънце и Син на Великата Богиня – майка. Затова към първите четири тона ще бъде прибавен и пети “ла”, който е нейното звучене. Така Космосът изглежда завършен, но в действителност още не е, защото устният орфизъм урежда и земните дела. Първородният Син ще се съедини с Великата Богиня – майка в орфически инцест. Този безплътен акт ще се извърши сутрин при изгрев Слънце или при залез, когато слънчевите лъчи пронизват земята. Тяхното сливане звучи в тона “си” последван от “до”.
цитирайПрима и ин фине, първо и последно стъпало на музикална градация, межда в ДОтогава и след, неизписана част от триточие, ресорът на Едва ли, табела на близост в ДО теб, категоричността в ДОкога, противотежест на От, чистилище в ДОкрай, степенуване на приближаване, спирала на очакването в ДОвиждане ! ДО !
–––––––––––––––––
С благодарност на всички за ДОизказано в ДОписаното ! )))
цитирай–––––––––––––––––
С благодарност на всички за ДОизказано в ДОписаното ! )))
на palisandar
на veselinvalev
Веско, твоят текст ме зарадва много. Наричам го текст, защото жанровото клише „рецензия” не му е по мярка. Не му е по мярка, тъй като, както би се изразил литературният теоретик, „жанрът е типова норма на художествения дискурс”. А това „слово” е отвъд нормата, то не е рецензия, не е критика, не е теория. То е опредметеният импулс на насладата, катарзисът от докосването, радостта от „разгадаването”, интелектуалният ерос от способността да проникнеш в света на другия, да се луташ в дебрите на неговата ентропия...
Зарадва ме и диалогът под този постинг. Зарадва ме фактът, че когато стойностният поетичен текст на palisandar „говори”, има не само кой да го чуе, а и да „разговаря” с него. Защото тази полифония отключва входовете към Лабиринта, прониква отвъд привидността на думите, става част от мистериалния празник на словото... Способността на човека да преминава границите на другостта е сподобиване с интелектуална енергия, съпричастяване с онази „обредна роля”, благодарение на която, както се изразява Шопенхауер в блестящото си есе „За разликата между възрастите”, можеш да обърнеш гоблена и зад красотата на багрите да видиш възлите на обратната му страна...
Ще се радвам още повече, ако диалогът продължи, не заради „теорията”, не заради „критиката”, не дори заради самото писане, а заради радостта от проникването отвъд ритуала на думите...
цитирайна veselinvalev
Веско, твоят текст ме зарадва много. Наричам го текст, защото жанровото клише „рецензия” не му е по мярка. Не му е по мярка, тъй като, както би се изразил литературният теоретик, „жанрът е типова норма на художествения дискурс”. А това „слово” е отвъд нормата, то не е рецензия, не е критика, не е теория. То е опредметеният импулс на насладата, катарзисът от докосването, радостта от „разгадаването”, интелектуалният ерос от способността да проникнеш в света на другия, да се луташ в дебрите на неговата ентропия...
Зарадва ме и диалогът под този постинг. Зарадва ме фактът, че когато стойностният поетичен текст на palisandar „говори”, има не само кой да го чуе, а и да „разговаря” с него. Защото тази полифония отключва входовете към Лабиринта, прониква отвъд привидността на думите, става част от мистериалния празник на словото... Способността на човека да преминава границите на другостта е сподобиване с интелектуална енергия, съпричастяване с онази „обредна роля”, благодарение на която, както се изразява Шопенхауер в блестящото си есе „За разликата между възрастите”, можеш да обърнеш гоблена и зад красотата на багрите да видиш възлите на обратната му страна...
Ще се радвам още повече, ако диалогът продължи, не заради „теорията”, не заради „критиката”, не дори заради самото писане, а заради радостта от проникването отвъд ритуала на думите...
Друже! Твоето безкрайно изящно, безкрайно аналитично, правдиво и истинско слово ме разплака и ме накара да онемея...
цитирайРазсъблечени думи
отключват Лабиринта.
Извън ритуала.
Полифонично.
––––––––––––––––––
* Препоръчано без обратна разписка
цитирайотключват Лабиринта.
Извън ритуала.
Полифонично.
––––––––––––––––––
* Препоръчано без обратна разписка
на примигващи звезди
разхождат се
или минават
разноцветно
обагрени души.
От ДО до ДО,
нагоре и надолу,
а всъщност
"До" е "С" .
цитирайразхождат се
или минават
разноцветно
обагрени души.
От ДО до ДО,
нагоре и надолу,
а всъщност
"До" е "С" .
От "ДО" до "ДО"
застива "ДА",
препънато с "Аха",
"Дали" и
"Може би".
–––––––––––––––––––––
Ехей,ТиЛаЛи, нуга без нега в Сега !*
http://www.youtube.com/watch?v=hydMfsklPnI&feature=related
цитирайзастива "ДА",
препънато с "Аха",
"Дали" и
"Може би".
–––––––––––––––––––––
Ехей,ТиЛаЛи, нуга без нега в Сега !*
http://www.youtube.com/watch?v=hydMfsklPnI&feature=related
нова музика за нови хора. Харесва ми, особено негата :-)
цитирайВ есенна нега
танцуват паяжини.
И огледани слънца.
–––––––––––––––
Тили !))) Лили !*
цитирайтанцуват паяжини.
И огледани слънца.
–––––––––––––––
Тили !))) Лили !*
със сребро.
Светли нишки
слънчев лъч докосва
в мрака влажен
на листата.
Лято. Утро.
––––––––––––
palisandar ;-)))
цитирайСветли нишки
слънчев лъч докосва
в мрака влажен
на листата.
Лято. Утро.
––––––––––––
palisandar ;-)))
Търсене
За този блог
Гласове: 28441