С парчета от оранж редингота ти съшивам, Утро !

.. и птича песен слагам на ревера:)

с небесно злато...

;-)))

... и горицвет с препънато време в петлика )))

времето, подскочи
и цопна право
във морето ;-)))

бистро

свежо

крепи на
раменете си
облаци.
Пази
пътеката.

С гребен от оранж
тюркоазаени вълни
приглажда Хелиос.
Призори.

блога ти сутрин,
всъщност за мен -
по обяд ;-)))

Рано сутрин
Бог поглежда
недогорелите въглени
в камината си,
мацва с четката
топлота по сивото
и поема
по слънчевата
пътека...

Късно вечер
Бог разпалва
недогорелите въглени,
скрива пурпурa в индиго
и сверява будилника.

и с парчета оранжеви
да закърпи редингота
на утрото, за да
се разходи
по слънчевата пътека... ;-)))

оцветявам с дъх на слънце...;)

Батистата
на бриз
във вътрешния джоб
скатавам.

на външните джобове
плътно са затворили
нощта, мое Утро...;)

УТРО

Затварям
ципа на Нощта.
Тя обръща се
и виждам
как очите и изгряват.
“Обичам те, Утро.” –
казва ми.

Нощ

Нощта наметна лятната си пелерина от мъгла,
докосна с устни капките по опнатата паяжина,
погали веждите на Утрото с тъга,
целуна го едва и си замина.

Шапката си,
теменужена
Нощта на Призори
подава.
И ключ
за портата
на Привечер.
В оранж.

в дупчица
свито, плахо
надничам
към ятото
поетични соколи
високо в небето ;-)))

сте изиграли
без да ви усетя.
;)))

На сервиса сте, Княжна ! )))

А хоризонта пита -
съших ли се
към Времето.
Бездействието
на пътека към...
"Уравновесение"-то .
Буреносните лъчи,
когато продължих.
Отказал разбиране.

Мъдростта дали не ни тежи...като мокри дрехи...:)!

Наслада!

стремеж неземен,полъх топъл
оранж попътен...

ли е Нирвана?
И ако се съшия
с времето
и хоризонта му
дали ще мога
да достигна
духовно съвършенство?
Като лама
в оранжев плащ
завита,
в нетленна
мъдрост
да застина
отвъд
лъчите буреносни,
завинаги уравновесена?

В душата ми се вглеждаш,palisandar! ;-)))

В оранж
е пешеходната пътека
в небето на Господ.

по Нова, palisandar? Питър О'Тул и Омар Шариф. Млади и прекрасни, и оная ми ти пустиня И всичко снимано на живо и на място 1:1, без фокуси и кимпютъри. Наслаждавам се на всеки кадър! Привет!!!
Ооо! И Антъни Куин - още по-прекрасен!

Този е от любимите ми филми, Лили ! Не само заради пустинята, с безкрая на овали, подчертани от дълбочината на сенките, които хвърлят, дистанцирана като времето, близка до или самата тя вечност. Също и заради условността на цивилизационните ценности ! Питър, Антъни и музиката, преразказваща сценария! Каква съботна компания ! ))))

http://www.youtube.com/watch?v=NrKplk8bDDc&feature=related

за линка! Насладих се на музиката на Морис Жар, та попрескочих и малко към д-р Живаго. Лека, лека!