Измисли друг свят
от себе си
нека да е само четвърт
от света
по на запад
който 
да не е залез
на изстиващи джуджета.
и  параван 
на  сателити
бледи
като неузрели ягоди

Измисли ме в свят
с един сезон.

 

Всеки.

                                     
_________

Викане  от другия баир  поради   
http://dressy.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/18/l-autre-bout-du-monde.607655

перце си
лети!

в четири четвърти
с червени обувчици
с ритъм на всичките
музики на живота:))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Сийбалумайката!
Ама ровиш длъбно!

А?

стил!
Великолепен изказ на мисли,
които вълнуват много хора в
нашите географски ширини...
Б.

среброструйни
звънчета накичих на пръстите си, Мери! За да те аплодирам неуморно:)))))

Лек крен ... Колебания на компаса ... Лево - притворно скромничене , десно - приподредени, макар искрени благодарности, направо - не съм аз... Джази е ... Тя боде ...

:))))

и си в четири свята отвъд и отсам.
Едновременно.
Остава да се види какво да се използва
вместо огледало:)))

сигурно и аз бих разбрал за какво става въпрос, но в МЕИ нямахме предмет "Висша поезия" а само висши математики и други все висши главоблъсканици. Умирам от срам.

по един сезон ;)))

По ръба на цвета
в седем четвърти
ритъм
Паравана зове
в тъмнината дъгата
в седем четвърти
светлината поднасяш
ярки улици

Една триста и шестдесета
от законната лихва
за всеки ден просрочие
за всяко изизскуемо вземане.
Неизискана,
невзета на абордаж
естествена като дишане
триста и шестдесет триста и шестдесети
Цяла.

Обич.

Всеки
измислен свят
на узрелите ягоди
е параван за
"Залезът на запада“

и само с четвърт от себе си
влизам във всеки сезон

А пък - дълбоко! Струва си измислянето!

Много смисъл и поезия.
Поздрави!

Най-лесно е да те измисля.
С искри и нежност в погледа.
После да те облека. Според сезона.
В походката ти гъвкава да се заглеждам.

Дотук е лесно.

Защото трябва да измисля залез,
в който Западът не е залязващо джудже,
а страхът от себе си,
че видиш ли, ще дойде Време,
когато
в своето репродуциране
клетките ще дават фира
и ще се загледат старчески
с перде от сини ириси в Смъртта,

и вечността ще те препише
с други думи
различни от
„най лесно е да те измисля...”

Тогава
ще взема всички мои сателити,
бледи като неузрели ягоди
в звездната градина,
(сезонът ще е същия),
и ще разлистим
цялото Творение
за да бъдеш Ти
когато
и където трябва,
в най-слънчевото утро
за да бъдеш
най-прекрасната
узряла
ягода.

Най-лесно е да те измисля.
Защото
ако трябва да измисля себе си...

Най-лесно е
да измислиш свят.
Аритметична дроб
от премисленото видимо
и себе си.

И нищо, че не би бил
толкова на запад,
колкото отвъд.

Над синура на залеза .
В пурпура.
На всяко утро.

Непремислено.

Честит празник на поезията, музиката и т.н.!