Постинг
29.08.2012 19:33 -
През Спано поле към Беговица
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Туризъм
Прочетен: 13790 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2012 19:46
Прочетен: 13790 Коментари: 18 Гласове:
30
Последна промяна: 29.08.2012 19:46
Утрото отдавна се разпука и разпиля слънчевите си лъчи щедро над нас. Преходът днес е в посока към хижа Беговица. Вече изкачихме Синанишката порта докато наоколо постепенно се пробуждаше планината. Слънцето направо полудя над върховете в момента, в който погледнахме надолу към Спано поле. Обещаваше следващия слънчев ден за нас.
Тук всичко се измерва в часове. Днешният преход трябваше да е около пет часа от хижа Синаница до хижа Беговица (Каменица), на картата изглеждаше ужасно дълъг, но мен повече ме плашеше стръмното спускане надолу. Не случайно показвам надморската височина на местата, през които преминаваме. Така може да се види с каква денивелация трябва да се справи организмът. Вчерашният ни преход беше тежък не само заради терена, но и имахме няколко изкачвания и слизания, при които рязко се променя надморската височина. Това си е стресова за тялото ситуация. Ръцете и краката отичат, лицето подпухва... Днес тръгнахме при височина 2 200м при хижа Синаница, изкачихме се до 2 440м на Синанишката порта и сега трябваше да се спуснем до 1 750м при хижа Беговица. Височината, която днес щяхме да загубим, на следващия ден трябваше да възстановим.
Спано поле е обрасло в ниски треви, клек и хвойна. Големите жеги в равнината вече са погорили тревата и там натрапчиво се усеща приближаването на есента. Тук не е така, тук всичко е наситено зелено. Вред на воля си пасат много крави с теленцата си. Наоколо има жива вода, от която лъха на свежо и зеленина. Тънки ручеи се спускат под сочно зелени туфи от мъх и трева, слизат от Спанополските езера, на места се сливат две по две, някъде по три, за да съберат водите си в река Сърчалийца. Бягат с неутолимо любопитство надолу. Цялата ливада пее. Водата пее. Навлизаме в един друг Пирин, по-усмихнат и много зелен. Скалите и камънаците постепенно изостават назад, за да отстъпят място на вечнозелените иглолистни гори. Пирин показва друго по различно лице, от това, което до сега видяхме.
Има стръмни участъци надолу, които определено ми причиняват затруднение и без това краката ми правят много странни движения и то когато те си поискат без предупреждение. Но и тук пътеката не води право надолу, извива се на места встрани и има и участъци, които са равни и приятни за ходене. Под стъпките ни тънички струйки вода се смеят. И точно, когато започвах да усещам почвата под краката си и те се развървяха, пътеката ни заведе до вода, която може да се премине точно там, където беше застанал необичаен пазител. От други туристи, с които се бяхме разминали, вече бяхме разбрали за спускащите се откъм стадата кучета. А това си стоеше спокойно и ни гледаше без да трепне, ама и от пътеката не се отместваше.
Оглеждахме се за място откъдето бихме могли да го заобиколим, но наоколо имаше още поне три, четири кучета, които мълчаливо и поради това някак тихо заплашително заемаха позиции, като разбира се ограждаха не нас, а кравите. Гледаха ни изпод вежди и само чакаха да видят какво ще предприемем. В този момент неизвестно откъде се появи човек, който отдалече викаше нещо. Не разбрах веднага какво ни говори. Обяснихме му, че отиваме към Беговица и искаме да преминем през реката, но се страхуваме от кучетата. Да ни преведе по камъните и изведе на пътеката за хижата за този човек като че ли беше най-великото щастие на света. "Нали сме хора, ще ви помогна." - каза го на неговата си реч и понеже не изпускахме от поглед кучетата, които също мълчаливо не ни изпускаха от очи, като и тръгнаха след нас, той ни каза, че щом е тук няма страшно. Пастирът като коза премина по камъните и за секунди видях гумените му цървули, от ония, с които ходят хората на село, да се изкачват нагоре по пътеката. Докато вървеше пред нас той непрекъснато повтаряше, че докато той е тук, кучетата няма да ни закачат. "Освен мене тези кучета други хора Не пускат! " Някак особено слагаше ударението на частицата "не" и започваше отначало: "...други хора Не пускат..." Повтори го много пъти, а тези кучета вървяха на метър зад нас като конвой, да не си помислим да се върнем обратно... направо ни дишаха във врата, а чичкото повтаряше:"Тия кучета други хора Не пускат!..." и размахваше брадвата, която носеше в ръка. Беше изгорял и почернял в лицето от слънцето и вятъра, със светъл панталон, замазан на коленете, риза, която трябва да е била бяла, сако и шапка с козирка. Беше толкова щастлив да ни помогне и да ни поговори, макар, че повтаряше едно и също,... все пак имаше основание да се гордее с питомците си... Сякаш нарочно оставяше кравите точно на това място, за да може да помага и размени няколко думи с преминаващите. За нас този пастир вече беше "Пазителят на прохода" :)
Вече можех да се движа нормално и даже изпитвах удоволствие от движението. Не след дълго бяхме на заслон Спано поле. Още предишния ден го бяхме забелязали в далечината, когато се движехме към Синанишката порта. Бунгалата, подредени в редичка отдалече приличаха на пчелни кошери. Сега бързоходците от групата, които нямаха търпение да похапнат кебапчета, вече бяха се разположили в откритата столова и бяха разузнали менюто. Отдалече още откъм заслона се чуваха звуците на народна музика. Там веселата компания на хижаря от сърце се забавляваше.
Някъде далече зад нас остана Синаница, а раздвоеният и връх се виждаше оттук.
Под самия навес имаше чешма от която течеше студена вода, а в циментовия постав, пълен до горе с вода, плуваше огромна диня... Странна гледка високо в планината, а и примамлива след ходенето под слънцето и изгарящата жажда. Очите ми останаха в тази диня.
Хвърлихме раниците и се отпуснахме за почивка. Около заслона също пасяха многобройни крави, премина и стадо овце. И всичко това, съчетано с народната музика и веселите викове на компанията в заслона навяваше едновременно и спокойствие, и безгрижие, и усещане за жизнена енергия, която тече около нас, преминава през нас, остава в нас.
На тръгване, уловил оглеждащите ни погледи, домакинът ни успокои да не се притесняваме. Забравени вещи тук се пазели до края на лятото, освен, ако забравеното не е ракия - тогава 24 часа, ама и това не е сигурно ;)
От тук започваше път през гората. И беше хубав черен път, истински път! :) Наоколо свежестта на гора, зелените планински върхове, омайващият дъх на смола - под топлите лъчи на слънцето мирисът на смола е по-силен.
Днес следваме оранжева маркировка, която в действителност е нещо между тъмночервено и кафяво и не е много добра, на места е поизтрита. Хубавият път продължава напред някъде в прохладната гора, но нас маркировката ни отклонява вляво от пътя и се спускаме отново по горска пътека между клек и смърч. Преминаваме по камъните между водите на много поточета. Вървим по живописни дървени мостчета или просто по прехвърлена над водата дъска. Недалече след заслона преминаваме Атмегданска река и отново започват да се редуват зелени китни полянки и виещи се в гората пътечки, които, за да не ни е скучно на места стават по-стръмни надолу, изправят по някой камък, скала или паднало сухо дърво пред нас...
На места се откриват красиви гледки към вековните зелени гори.
Вече не е изненада когато иззад някое дърво или храст се покаже влажданата муцуна на крава или любопитните огромни очи на малко теле. Понякога присъствието им се издаваше само от звука на хлопките, вързани на вратовете им. Пасяха свободно из цялата гора.
По късно преминаваме над водите на река Башлийца идваща откъм Башлийските езера.
Постепенно ниската дървесна растителност сякаш се прелива в света на мурите и смърчовете. При пресичането на на река Мозговица, идваща от Малокаменишките езера, горите вече са високи и внушителни, небето проблясва някъде високо сред най-горните им клонки и върховете. Покрай бреговете на реките има дъхави горски ягоди, тук още не са преминали. А покрай пътеката сред гората върху стари дънери на паднали дървета има огромни мравуняци. Това е царството на кафявата горска мравка. Един мравуняк от кафяви горски мравки за секунди унищожава повече от 15000 вредни насекоми.
Реката бяга надолу бърза, бистра и студена, отразява със смях слънцето в себе си, отмества гъделичкайки морените и пилеейки пръски от смях, се отдалечава.
От тук насетне вървим по стар коларски път. И се радваме дълбоко в себе си, че приближаваме хижата. Вече всички сме изморени. Очакваме Беговица да се покаже зад всеки един завой, но след всеки завой пътят продължава и следва нов завой. На един от всичките завои видяхме облегнат до някакво дърво стар мотор, аха наближаваме си казахме, но освен подрънкването на звънци и спокойното движение на красива бяла крава от онези с извитите рога и нейното малко - никакво човешко присъствие. Пътят дълго продължи да се извива надолу, като шума от реката ставаше все по-силен. Всъщност вече приближавахме река Беговица. Пресякохме я по стар дървен мост. И маркировката ни отби вляво по зелена пътечка. До сами брега на реката, сред огромни смърчове се беше разположила и хижата.
Хижата е нова, голяма. Явно до нея може да се стигне не само пеша. Стаите са с бани и топла вода. Чудно място за отдих.
Пристигнахме в ранния следобед, уморени и повече жадни, отколкото гладни. Тук пихме най-хубавата и освежаваща студена бира :) , а мезенца за нея все още имаше останали в раниците.
Пред хижата имаше изнесени маси където опитахме чудната гъбена супа, която предлагаха. Имаше и други вкусотийки, но на мен най-много ми харесаха гъбките. Тук на прохлада и сред шепота на огромните смърчове посрещнахме вечерта.
На следващия ден нагоре срещу реката ни очакваше пътеката за връх Каменица иТевно езеро.
Клипчето е с повече снимки, датите върху тях не отговарят на истинските, а по-скоро на душевното състояние на фотографа... ;)
Тук всичко се измерва в часове. Днешният преход трябваше да е около пет часа от хижа Синаница до хижа Беговица (Каменица), на картата изглеждаше ужасно дълъг, но мен повече ме плашеше стръмното спускане надолу. Не случайно показвам надморската височина на местата, през които преминаваме. Така може да се види с каква денивелация трябва да се справи организмът. Вчерашният ни преход беше тежък не само заради терена, но и имахме няколко изкачвания и слизания, при които рязко се променя надморската височина. Това си е стресова за тялото ситуация. Ръцете и краката отичат, лицето подпухва... Днес тръгнахме при височина 2 200м при хижа Синаница, изкачихме се до 2 440м на Синанишката порта и сега трябваше да се спуснем до 1 750м при хижа Беговица. Височината, която днес щяхме да загубим, на следващия ден трябваше да възстановим.
Спано поле е обрасло в ниски треви, клек и хвойна. Големите жеги в равнината вече са погорили тревата и там натрапчиво се усеща приближаването на есента. Тук не е така, тук всичко е наситено зелено. Вред на воля си пасат много крави с теленцата си. Наоколо има жива вода, от която лъха на свежо и зеленина. Тънки ручеи се спускат под сочно зелени туфи от мъх и трева, слизат от Спанополските езера, на места се сливат две по две, някъде по три, за да съберат водите си в река Сърчалийца. Бягат с неутолимо любопитство надолу. Цялата ливада пее. Водата пее. Навлизаме в един друг Пирин, по-усмихнат и много зелен. Скалите и камънаците постепенно изостават назад, за да отстъпят място на вечнозелените иглолистни гори. Пирин показва друго по различно лице, от това, което до сега видяхме.
Има стръмни участъци надолу, които определено ми причиняват затруднение и без това краката ми правят много странни движения и то когато те си поискат без предупреждение. Но и тук пътеката не води право надолу, извива се на места встрани и има и участъци, които са равни и приятни за ходене. Под стъпките ни тънички струйки вода се смеят. И точно, когато започвах да усещам почвата под краката си и те се развървяха, пътеката ни заведе до вода, която може да се премине точно там, където беше застанал необичаен пазител. От други туристи, с които се бяхме разминали, вече бяхме разбрали за спускащите се откъм стадата кучета. А това си стоеше спокойно и ни гледаше без да трепне, ама и от пътеката не се отместваше.
Оглеждахме се за място откъдето бихме могли да го заобиколим, но наоколо имаше още поне три, четири кучета, които мълчаливо и поради това някак тихо заплашително заемаха позиции, като разбира се ограждаха не нас, а кравите. Гледаха ни изпод вежди и само чакаха да видят какво ще предприемем. В този момент неизвестно откъде се появи човек, който отдалече викаше нещо. Не разбрах веднага какво ни говори. Обяснихме му, че отиваме към Беговица и искаме да преминем през реката, но се страхуваме от кучетата. Да ни преведе по камъните и изведе на пътеката за хижата за този човек като че ли беше най-великото щастие на света. "Нали сме хора, ще ви помогна." - каза го на неговата си реч и понеже не изпускахме от поглед кучетата, които също мълчаливо не ни изпускаха от очи, като и тръгнаха след нас, той ни каза, че щом е тук няма страшно. Пастирът като коза премина по камъните и за секунди видях гумените му цървули, от ония, с които ходят хората на село, да се изкачват нагоре по пътеката. Докато вървеше пред нас той непрекъснато повтаряше, че докато той е тук, кучетата няма да ни закачат. "Освен мене тези кучета други хора Не пускат! " Някак особено слагаше ударението на частицата "не" и започваше отначало: "...други хора Не пускат..." Повтори го много пъти, а тези кучета вървяха на метър зад нас като конвой, да не си помислим да се върнем обратно... направо ни дишаха във врата, а чичкото повтаряше:"Тия кучета други хора Не пускат!..." и размахваше брадвата, която носеше в ръка. Беше изгорял и почернял в лицето от слънцето и вятъра, със светъл панталон, замазан на коленете, риза, която трябва да е била бяла, сако и шапка с козирка. Беше толкова щастлив да ни помогне и да ни поговори, макар, че повтаряше едно и също,... все пак имаше основание да се гордее с питомците си... Сякаш нарочно оставяше кравите точно на това място, за да може да помага и размени няколко думи с преминаващите. За нас този пастир вече беше "Пазителят на прохода" :)
Вече можех да се движа нормално и даже изпитвах удоволствие от движението. Не след дълго бяхме на заслон Спано поле. Още предишния ден го бяхме забелязали в далечината, когато се движехме към Синанишката порта. Бунгалата, подредени в редичка отдалече приличаха на пчелни кошери. Сега бързоходците от групата, които нямаха търпение да похапнат кебапчета, вече бяха се разположили в откритата столова и бяха разузнали менюто. Отдалече още откъм заслона се чуваха звуците на народна музика. Там веселата компания на хижаря от сърце се забавляваше.
Някъде далече зад нас остана Синаница, а раздвоеният и връх се виждаше оттук.
Под самия навес имаше чешма от която течеше студена вода, а в циментовия постав, пълен до горе с вода, плуваше огромна диня... Странна гледка високо в планината, а и примамлива след ходенето под слънцето и изгарящата жажда. Очите ми останаха в тази диня.
Хвърлихме раниците и се отпуснахме за почивка. Около заслона също пасяха многобройни крави, премина и стадо овце. И всичко това, съчетано с народната музика и веселите викове на компанията в заслона навяваше едновременно и спокойствие, и безгрижие, и усещане за жизнена енергия, която тече около нас, преминава през нас, остава в нас.
На тръгване, уловил оглеждащите ни погледи, домакинът ни успокои да не се притесняваме. Забравени вещи тук се пазели до края на лятото, освен, ако забравеното не е ракия - тогава 24 часа, ама и това не е сигурно ;)
От тук започваше път през гората. И беше хубав черен път, истински път! :) Наоколо свежестта на гора, зелените планински върхове, омайващият дъх на смола - под топлите лъчи на слънцето мирисът на смола е по-силен.
Днес следваме оранжева маркировка, която в действителност е нещо между тъмночервено и кафяво и не е много добра, на места е поизтрита. Хубавият път продължава напред някъде в прохладната гора, но нас маркировката ни отклонява вляво от пътя и се спускаме отново по горска пътека между клек и смърч. Преминаваме по камъните между водите на много поточета. Вървим по живописни дървени мостчета или просто по прехвърлена над водата дъска. Недалече след заслона преминаваме Атмегданска река и отново започват да се редуват зелени китни полянки и виещи се в гората пътечки, които, за да не ни е скучно на места стават по-стръмни надолу, изправят по някой камък, скала или паднало сухо дърво пред нас...
На места се откриват красиви гледки към вековните зелени гори.
Вече не е изненада когато иззад някое дърво или храст се покаже влажданата муцуна на крава или любопитните огромни очи на малко теле. Понякога присъствието им се издаваше само от звука на хлопките, вързани на вратовете им. Пасяха свободно из цялата гора.
По късно преминаваме над водите на река Башлийца идваща откъм Башлийските езера.
Постепенно ниската дървесна растителност сякаш се прелива в света на мурите и смърчовете. При пресичането на на река Мозговица, идваща от Малокаменишките езера, горите вече са високи и внушителни, небето проблясва някъде високо сред най-горните им клонки и върховете. Покрай бреговете на реките има дъхави горски ягоди, тук още не са преминали. А покрай пътеката сред гората върху стари дънери на паднали дървета има огромни мравуняци. Това е царството на кафявата горска мравка. Един мравуняк от кафяви горски мравки за секунди унищожава повече от 15000 вредни насекоми.
Реката бяга надолу бърза, бистра и студена, отразява със смях слънцето в себе си, отмества гъделичкайки морените и пилеейки пръски от смях, се отдалечава.
От тук насетне вървим по стар коларски път. И се радваме дълбоко в себе си, че приближаваме хижата. Вече всички сме изморени. Очакваме Беговица да се покаже зад всеки един завой, но след всеки завой пътят продължава и следва нов завой. На един от всичките завои видяхме облегнат до някакво дърво стар мотор, аха наближаваме си казахме, но освен подрънкването на звънци и спокойното движение на красива бяла крава от онези с извитите рога и нейното малко - никакво човешко присъствие. Пътят дълго продължи да се извива надолу, като шума от реката ставаше все по-силен. Всъщност вече приближавахме река Беговица. Пресякохме я по стар дървен мост. И маркировката ни отби вляво по зелена пътечка. До сами брега на реката, сред огромни смърчове се беше разположила и хижата.
Хижата е нова, голяма. Явно до нея може да се стигне не само пеша. Стаите са с бани и топла вода. Чудно място за отдих.
Пристигнахме в ранния следобед, уморени и повече жадни, отколкото гладни. Тук пихме най-хубавата и освежаваща студена бира :) , а мезенца за нея все още имаше останали в раниците.
Пред хижата имаше изнесени маси където опитахме чудната гъбена супа, която предлагаха. Имаше и други вкусотийки, но на мен най-много ми харесаха гъбките. Тук на прохлада и сред шепота на огромните смърчове посрещнахме вечерта.
На следващия ден нагоре срещу реката ни очакваше пътеката за връх Каменица иТевно езеро.
Клипчето е с повече снимки, датите върху тях не отговарят на истинските, а по-скоро на душевното състояние на фотографа... ;)
© Русия започва да се осъзнава
Някакво анонимно безполово същество, ком...
Актуална снимка на русофоб чакащ Русия д...
Някакво анонимно безполово същество, ком...
Актуална снимка на русофоб чакащ Русия д...
Страстите тепърва се разгарят!
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Ама кой ще си забрави ракийката така? ;-))))
цитирайХахаха, определено бяха шегаджии и купонджии тия :)))
А за ракийката не знам. Ние нашата не я забравихме - изпихме я ;)
... и кайсиевата, и гроздовата, и другата...
цитирайА за ракийката не знам. Ние нашата не я забравихме - изпихме я ;)
... и кайсиевата, и гроздовата, и другата...
А който пък е бил в някоя от трите къщурки му завиждам и то много... Поздрави! ;]]]
цитирайИ на нас ни харесаха много. Бяха срещу хижата, изглеждаха съвсем нови, не знам дали се използват още... :)
цитирайПожелавам Ви след още някой друг излет да забравите напълно, че ходенето нагоре-надолу може да бъде "стресова ситуация" за тялото :) И срещата Ви с кучетата и овчаря изглежда забавна.. Но аз имам познати, които са били нахапани от кучетата в Спано поле, преди 5-6 години - след това все се запасяваха с пиратки в раниците, за да се отбраняват при нужда!
цитирайИдва ми да тегля една майна на всичко тук и да нарамя торбата...
Ха, ха ...някой ден.
цитирайХа, ха ...някой ден.
rumyeah написа:
Пожелавам Ви след още някой друг излет да забравите напълно, че ходенето нагоре-надолу може да бъде "стресова ситуация" за тялото :) И срещата Ви с кучетата и овчаря изглежда забавна.. Но аз имам познати, които са били нахапани от кучетата в Спано поле, преди 5-6 години - след това все се запасяваха с пиратки в раниците, за да се отбраняват при нужда!
:))) Привет!
Независимо от всичко стресово вече планината ми липсва. А историята с кучетата я представям като комична, но в действителност си беше страшничко, добре че изникна и местния трапер, но докато говореше постоянно размахваше брадвата и това също беше някак зловещо по особен начин... После се смяхме, но точно в онзи момент не ни беше никак смешно. И това също ме наведе на мисълта, че никак не е добре да си сам в планината, а за в бъдеще и аз си мислех, че не е лошо да имаме нещо за отбрана срещу кучета... :)
gocho52 написа:
Идва ми да тегля една майна на всичко тук и да нарамя торбата...
Ха, ха ...някой ден.
Ха, ха ...някой ден.
...някой ден нали. И аз така - все нещо ми се случваше... И този път така стана, трябваше да се откажа и да уредя важни неща, но избрах да тръгна за планината. Е, сега имам сериозни проблеми поради това, но изобщо не съжалявам за избора си. :)
Xубави снимки.
цитирай:) Биват. Благодаря.
цитирайПОЗДРАВИ !
цитирайСлавче, пак ме накара да ти завиждам...:)
цитирай kostadinovd , привет!
Там, в планината е по-хубаво от разказ. ;)
Усмивки!
цитирайТам, в планината е по-хубаво от разказ. ;)
Усмивки!
sparotok написа:
Славче, пак ме накара да ти завиждам...:)
То, и аз си завиждам... :)
15.
анонимен -
T.N.T.
01.09.2012 20:43
01.09.2012 20:43
ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ БЕГОВИЦА С ЖЕНА МИ,ТОГАВА--ПРИЯТЕЛКА,СЕ УСЪМНИХ В КУРСА,КОЙТО ДЪРЖАХМЕ И В ДАЛЕЧИНАТА ВИДЯХ
КРАВА.КАЗАХ И ДИВИ КРАВИ НЯМА И ЩЕ ОТИДА ДА ПОПИТАМ ПАСТИРА И.ЕДИН
ДЯДКА ДРЕМЕШЕ ПОЛЕГНАЛ КРАЙ КРАВАТА.ПОПИТАХ ГО--КАЗА МИ И МЕ
ПОПИТА:ТИ САМ ЛИ СИ.
НЕ--ОТГОВОРИХ С ЧОВЕК СЪМ.КОГАТО ВЕЧЕ СИ ТРЪГВАХ ИЗПРАВИЛИЯ СЕ ДЯДКА
С РЪКА НАД ОЧИТЕ ВПЕРЕНИ КЪМ ПРИЯТЕЛКАТА НИ ТОГАВА,КАЗА:
ТИ ЗАЩО МЕ ЛЪЖЕШ БЕ ТОВА Е ЖЕНА,А НЕ ЧОВЕК,КАКВО МЕ БАЛАМОСВАШ...
цитирайКРАВА.КАЗАХ И ДИВИ КРАВИ НЯМА И ЩЕ ОТИДА ДА ПОПИТАМ ПАСТИРА И.ЕДИН
ДЯДКА ДРЕМЕШЕ ПОЛЕГНАЛ КРАЙ КРАВАТА.ПОПИТАХ ГО--КАЗА МИ И МЕ
ПОПИТА:ТИ САМ ЛИ СИ.
НЕ--ОТГОВОРИХ С ЧОВЕК СЪМ.КОГАТО ВЕЧЕ СИ ТРЪГВАХ ИЗПРАВИЛИЯ СЕ ДЯДКА
С РЪКА НАД ОЧИТЕ ВПЕРЕНИ КЪМ ПРИЯТЕЛКАТА НИ ТОГАВА,КАЗА:
ТИ ЗАЩО МЕ ЛЪЖЕШ БЕ ТОВА Е ЖЕНА,А НЕ ЧОВЕК,КАКВО МЕ БАЛАМОСВАШ...
:))) Дааа, определено жената не е като човека... ;)
цитирай
17.
анонимен -
Гост - Среща с кучета
03.09.2012 15:12
03.09.2012 15:12
Преди много години ( около 30 ) вървим от х. Велебит към Папаз чаир. В ляво от пътеката стадо овце и пет - шест кучета. Наобиколиха ни и нчма мърдане. Овчар се не види и ние насядахме в кръг на земята, бяхме 5 човека. Започнахме, както сме седнали да се преместваме, да се отдалечаваме от стадото. След половин час влачене по тревата се отдалечихме от овцете и кучетата се отдръпнаха. Тогава станахме и заобиколихме стадото на достатъчно разстояние да не дразним кучетата. Това е моят опит с тези пазачи
цитирайДа, очевидно е, че кучетата пазят стадата, но понякога самите стада застават точно на пътеката и заобикалянето усложнява ситуацията... :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето