Постинг
07.10.2019 09:20 -
Гората шуми
Дърветата говорят си сами,
и с всички клони, вейки, листи -
гората развълнувано шуми -
тъй сякаш, че на глас си мисли:
"Съдбата лошо пак се завъртя -
след месец - два ще бъда гола.
Върти се бързо старата земя,
и връща зимната неволя..."
Скучаещо в безвремие небе,
синее, грижите й слуша...
И нейде горе облаци преде -
за дъжд след есенната суша...
Прекрасна гледка, Вани!
и аз съм виждала такива гледки, остават ми в душата завинаги.
Прегръдки!
цитирайи аз съм виждала такива гледки, остават ми в душата завинаги.
Прегръдки!
2.
vesever -
Позволявам си да ти пратя едно мое старо стихче от 2013, направих асоциация...
07.10.2019 20:39
07.10.2019 20:39
Танцуват сенките на голите дървета
След огнения залез над гората
Потапят се в настъпващата нощ, и ето
Прегръщат ги звездите в тъмнината
Зад хълмовете слънцето е скрито
Притихва всичко в зимната магия
Помръкналите клони се преплитат
Ръце са сякаш, искат да открият
В своя танц, неземна топлина -
Тихо към небето се протягат
Танцуват плахо и с копнеж – тъга
Чиста красота в нощта даряват
Ще танцуват заедно под звездите
Цяла нощ, до утринта, когато
Погалят ги на слънцето лъчите
И им напомнят за отминалото лято
Така дърветата ще чакат търпеливо,
И ще танцуват всяка нощ, до пролетта
Ще чакат птиците добри, игриви
Да донесат отново с песен радостта
цитирайСлед огнения залез над гората
Потапят се в настъпващата нощ, и ето
Прегръщат ги звездите в тъмнината
Зад хълмовете слънцето е скрито
Притихва всичко в зимната магия
Помръкналите клони се преплитат
Ръце са сякаш, искат да открият
В своя танц, неземна топлина -
Тихо към небето се протягат
Танцуват плахо и с копнеж – тъга
Чиста красота в нощта даряват
Ще танцуват заедно под звездите
Цяла нощ, до утринта, когато
Погалят ги на слънцето лъчите
И им напомнят за отминалото лято
Така дърветата ще чакат търпеливо,
И ще танцуват всяка нощ, до пролетта
Ще чакат птиците добри, игриви
Да донесат отново с песен радостта
Ходихме на разходка в околностите на града ни - имаме една хубава местност с гора. И освен другите снимки, вдигнах към небето фотоапарата и го щракнах. Когато след дни разгледах снимките, останах очарована от тази снимка. Получила се е красива. И с нея, и със спомена от шума на гората написах стихотворението. Тя наистина шуми и сякаш говори. Запитах се - какво ли си говори, а на зима дали говори, колко ли е тъжна и самотна тогава...
цитирайдве гори с две различни възприятия за тях. Както пръстите на ръката са различни, така и възприятията на хората са различни.
Хубаво ти е стихчето, благодаря!
цитирайХубаво ти е стихчето, благодаря!