Обли думи -

брод от речни камъни

към насрещния бряг.

Мимо талвега.

винаги са имали памет, Мери, а дълбокото е просто момент. Нищо, че понякога боли ...

не са ли по-опасни, ЕлфЕли ?!

но и Марианската падина е плитчина ... ако я прекосява Гъливер :)

Въпрос на преплуване или потапяне , ЕлфЕлфЕли ...

:)))

кротък залив, премостен с обли камъни?
Талвегът е незаобиколим ако трябва да се прекоси реката.
Но с викане - става:)

мост, понтон, кану или може би сал ... И нека талвегът къта сенките им...

–––––––––––
Пррривет Тили Ли ! :)))

СУИФТ

~~~~~на palisandar и elineli

“Всяко куче трябва да си има своя ден.”
__________________ Джонатан Суифт

Река
със много бродове.
И ние бродим, бродим…
Брод след брод…
Бод след бод…
Заших във себе си реката,
забавих крачки
и се строполих
изпълнен целия,
океан
от светове
и викове:
“Кой те върза тук Гъливер?!?”
Брод след брод
се трупат камъни
във мен
и ме търкалят.
Бод след бод
зашитите ми устни
се опитват
да отронят:
“А кой е този Гъливер?”.

Може би има ден
от незакарфичено утро
с брод, до брод
от нешлифовани думи
не толкова изговорени,
колкото отгатнати.
не толкова преговорени ,
колкото извезани,
бод до бод
нерпресукана копринена нишка
от пашкула на единичен свят.
Непропътуван.

От Гъливер.

––––––––––––––––––
Поздрави! И благодаря, Вселене ! :)))

По
копчетата
на рубашката
му стъпваха
и мислеха -
качихме
Еверест,
а той мълчеше
умилен с очи
във стръмното -
не им разкри,
че ходят по
Човек ...

------------------------
Топличката ми прегръдка за всички налични Чудесници тук!


Мери, добре, че не заключваш :)

Уволних надзирателя, ЕлфЕли !

А за седефеното - китка минзухарена ...

:)

това дали е онзи Гъливер, когото викаме кога-ТО?

водата изглажда камъните докато времето я движи.
около остта
си.

...
поздрави, палисандар! :)

подреди стъпките, придаде им форма и смисъл, после ги изпълни със съдържание и те се превърнаха в упора на пътя...така успях да преплувам въздушната река на илюзиите използвайки огледалното си аз, за да не отплуват(отлетят) мечтите ми