Тъгата не е ли

посестрима на празнотата,

не е ли онзи

дъждобран на избелели точки

срещу суграшицата безизходност

и  предписанието „Трябва”

или е само механизъм

от зъбчати колела

в хронометъра на  битността

побутващи  стрелките.

Постъпателно.

Невъзвратно.

   



 

ми стана мило от това:

palisandar -
02.04.2010 12:05
Там,
в малките луни светлина
оставям
звънците в гласа,
Там,
в есенните треви
оставям
лешниковото в погледа
Там,
в сенките на тополите
оставям
приливното вдишване
Там...
Оставам.


------------------
elineli - ...
03.04.2010 18:26

Пътят
в спирките
тъжи.
Спрял,
ограбен,
без посока.
Колко много
липсващи луни...
Кръгли,
празни
и високо.

из ей тук е - http://elineli.blog.bg/poezia/2010/03/29/imenuvane-na-ponedelnika.520007


Много си ми Сърце, Мери ... Целун_________к !