Бялото на екрана
  експонира кадрите.


В тишината на салона.    

––––––––––––––––––––
И  поради Ясен Ведрин ...

експонира върховете
сред тишината на вселената -
но защо им е на поповите лъжички връх,
когато има кално блато с жабуняк...

тиражиране
на фа фа Фиделио
в съдружие...

Негативи се гърчат
пламъчно!

Бяло-черно,
черно -бяло
и Полишинел.

Разбъркващ цветовете.

тишината на салона не е нужна на екрана да си свърши работата - даже именно заради нея има прожекция... И аз ще кажа: преекспониране.

тишината на "салона " е предпоставка за самооценка ... Без преекспонирането - богато плодено от възторзите на публиката, понякога подведена от афиша ... С благодарност за прочита .... Отивам на прощъпулник ... Ще доладвам резултата ( реалния ) ... :)))

всъщност ни вдъхва глътка живот...
и цял чифт крила ...
Да посрещнем ... Невъзможното Утре...
и да Бъдем там, където не сме ...

И аз благодаря!
:)

очаквам

очаква четката на Майстора.
От катерича опашка направена,
с 24 кадъра в секунда -
скок подскок :)

Бо, за сефте прохождащ, не съзнава значимостта на самостойното крачене. Относителната му тежест в битийността определят други. Те сочат посоката . С търкулната питка ... Бо символно крачи подир хляба ... Не защото връзката хляб – оцеляване – социален статус му е понятна ... Просто нещо се движи и той го следва. С мотивация за застигане ... И изследване ... Тактилно... Трупането на емпиричен опит е в мецанина на познанието ... Прохождането предпоставя повечко възможности, включително опция „ускоряване”. До бяг, бягане, надбягване. Бо нехае за възможността ходенето да е и подтичване. Достатъчно удовлетворен е от линейно, с лек крен щъпуркане ... И озадачен... Другите аплодират ... Недоумява ... До изумление ... След време ще разбере .... Следвайки хляба докопал е компаса .... При превес на залаганията за „ Обща теория на правото „ ... Съвсем недоумява ... Сяда.

Рекапитулирано не без преекспониране на замаха Прохождането е автономно, последователно, линейно, безконтролно. Съставлява естествена Промяна. На опори. Движение в пространство. Движение в движението. И отброяване.

______________

*Безуспешен опит

да, бе! - представи си да е черен екрана...
:))

О, да .... за-ве -са ...

:)))

осъзнава ходенето си като прохождане все още... И как да не сменяме опорите, щом пясъкът поглъща стъпките ни всеки път /завеса/ :)

И бялото и тишината са по презумпция нещо свято.Ех, нека ги има, че да има смисъл от кадрите!
Провокираш размисъл ти.Определено.Благодаря ти!