Връхлетя.

Помете покоя.

Вилня.

Погълна  симетрията.

Валя.

Накъса  видимото.

Не остана.

Освен

в следи от целунато.


По овала на петуниите.

 

 

Пишеш чувствено...

...връщат с нощния си аромат
докосването на миглите ти...

прелестна вихрушка Си!:)

ли беше? Нежен, виолетов цвят на клематис. Остава главното - помъдряваме:)) И до кога???

невидимото връща си овала.
Кръгове върху вода.
Дали ще има пак циклон...

Валя!
Вилня!
Целуна!
------------------------
Стъпи в примката
от аромат на цвете.
Остана.

mimayordanova , willa,
благодаря ви ! Под индиго... :))))

Вихрушка бродира
омбрелата на дните
с песъчинки кварц.

:)))

До кога или до къде, Ти Ли Лей ?! :))))

Дори камъкът
е център на кръгове.
Умножени.
Вурху лицето на вода.

Целуна.
Вилня.
Остана.

С аромата на озон
В примката за петунии.

петуния виолетово целуната :)))

И овала ... :)))

обрули ми фигурите от дъската
направо и диагонална
с поройна страст реална
виелица виолетововилняща виртуална
Тя

беше при мен. /Пуст телешки реализъм./ Моите цветя не са целунати, а направо...напляскани.;)))

И неусетно,
по овала на петуниите.
в следи от целунато.
нарисува невидимото.
подреди асиметрията.
Успокои вихъра.
Изгуби следите си.
Връхлетя.
В мечтите си.

:)))
Трудна си за разбиране, поне от мен. Но пишеш изключинелно интересно и ми харесва-много. Поздрави.
:))))

Поне едно е несъмнено. Радвам се. Да те видя тъдява ...

:)))

целувам петунии
по пълнолуние

лято Е

разорана
но дявалски жива
в пурпурно