Не се завръщам,

когато
си отивам.

Вървя

по кривулиците, 
встрани

от малкото мечти -

траверси

в релсовия път.

На теснолинейката

„Илюзии”.

и тръните направиха чорапите ми на дантела...
...вървя в страни от коловоза...

обичам те:)

... и шипките
рисуваха по рамената.
Петолиния.

В кармин.

––––––––––

tit !!! :)

Така съм разредил траверсите, че скоро,може би, ще дерейлирам. Оглеждай се, докато си отиваш.

Прибавям лорнета. Няколко шапки за слънце. И джобно фенерче. С по-добрите батерии....
:)))

когато си отивам
(всъщност)
се
завръщам
в пропуските
останали
извън
илюзиите
и
запълвам
малкото мечти
със истини
а в зори
превръщам
пантофките
в следи
за следващият път
когато кривна
леко някак си
встрани
:)

Няма повторение
на пристигане.
Затова и завръщане
е само условно мислимо.
След заминаване .
Всъщност
е всякак немислимо.
Освен като пропуск
или пропукване
на илюзии.
До асимилирането им .
От предписания.

В многотиражката
„Трябва”.

:)

е същото като завръщането
по горната спирала
на моста "Вечност"
над реката на забравата...

Б.

Спиралата на живота....мистерията...никога не знаем кога отиваме или се връщаме вече отнякъде...където може би някога сме били....
Никога няма да узнаем..просто трябва да го извървим....

Вероятното тръгване е непредсказуемо щом има път за назад!
Поздравления, чудесно е!

Мъркоф подпира юнския похлупак. Забележимо отънял. Откъм синьо. Препасан. С отгатвана делителна твърд-ефир. Зеленее. Обнадеждаващо. Под златистото на бялото джудже.

–––––––––––––––––––

С благодарност за изказаното . И за неизказаното - тоже ! :)))