Някъде в двойното призори Луните оставят очите си. Аленее...

Някъде.    

––––––––––––––
По повод "Очи" на diletant

 

полека зората
булото вдига
сияе...
хармония.

В сивото
е червеното...
Булото е шарф.
И тента.
За ветрове.
подритващи
снежни шапки .

Мимо отсъждането
"Край на мача ".


––––––––––––––––––––––––––––

Пррривет, razkazvashka ! :))))

разръфани краища
безумие снежно
вятърно диво,
ден без мъгла
и виждат се краища
завинаги стегнати
здраво в земята
красиво свободни
нагоре
сред синия въздух.

Сърцевина на
орех.
С просека
акациев мед.

В небесна черупка.

Пълните луни
докосват...
Очите им
оставят
пътеки.

Понякога
рисуват:
кръгове...

Някъде.

Сянката на Хелиос
отхапва
от пълните луни.

Пътеките им
са кръгове.

Тук.

Спиралата
на Хроноса
ухае...

На шоколад,
смокини
и безвремие...

Луните са
отгризано сърце...

Лъчисти са
косите на Феб .
Препъват Хроноса .

Ухае ..

На кокос
ванилия
и божури.

някъде
галактиките
са звезди
на Луните си
...........
;)

под разплакани
лунни очи.
Аленее кръвта
на сърцето
ранено.
Утеха -
кокоска
какао
и малко
канела.
––––––––––––––––––––––––––––
Хронически заспивам всяка нощ, palisandar ;-)))

Zemqta, prohladno- iztrypnala
razbujda zenici,
kartinno razhvyrlqna
poglejda se v lunniqt syn
oblachno gasnesht.
Zemqta oblicha se v den...

За галактиките, утехата, лунния сън, благодаря Ида, Тили Ли, и на теб belier !

Днес наметна
шала на вчера.
Бял.
С щампирани петолиния
и минзухарени ресни.

:)))

Хубав ден!

важното е, че твоите стихотворения раждат идеи!Това е присъщо на импресиите!Поздрави!