Полунощ... Защо полу? Половината  ли  или   не  съвсем  нощ. Защо,  реципрочно  и  с  усет  за  симетрия, досаден помоему, няма  полуден, да речем. По каква причина и изобщо има ли  такава, денят поделен е на преди и  след, забележете, не от  друго, а  основното  хапване - обяда. Очевидно и най -паче, наверно, да  се подчертае, а  и  затвърди значимостта и приоритета  на последния. Така де, ако най-безотговорно се позасилим  с аналозите ще стигнем и  без да  сглобим  мотоциклет до  преди и  след  новата  ера,  а  от  тук, комай и  до тъждествените по ролята си делителна - храна   и разпятие. А те, делителните - разделителни, много и всякакви - осови линии,  революции, титулувани като велики, вторични полови белези, собственост, просека, галактика, близък, среден, далечен изток, ценз, брутен вътрешен продукт, гето, мислене. Обективни и  условни, потребни и спорни, необходими, доколкото подредба някаква съставляват или наподобяват. Макар и след половината  на нощта бихте одма разпознали безапелационно разделителна и още ограничителна  в  точката банална. Макар че тя, последвана от  още две, полуоткрехната вратата да оставя и така вместо да разделя …  приютява.

много е...добре омотан поглед върху...
а около пълни ли разделителни, или е неорентирана
"същност"...не е въпросителна...:)))

О, йе , йе ! Дали ? Нима ? Намирате или ... ))))