Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2020 17:44 - Моаи
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 1888 Коментари: 0 Гласове:
19

Последна промяна: 07.01.2021 10:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Моаи (Moai) са огромните каменни статуи на Великденския остров (на испански: Isla de Pascua, на английски: Easter Island и Рапануи на местния език), днес част от територията на Чили. Това са общо над 900 статуи, пръснати из целия остров. Изобразяват човешки фигури с височина от 1 до 11 m и тегло няколко тона. До днес е загадка как са били изработвани, изправяни и премествани. Колосалните каменни статуи са уникален културен феномен, чиято големина действително впечатлява.

Великденският остров се намира в Полинезия в доста отдалечена част на Тихи океан. Неговата площ е 163.6 km2 и има население около 5000 жители. Островът се намира на 3500 km от южноамериканския бряг. Други имена, с които е известен, са: Те Пито о Те Хенуа (Пъпа на света) и Мата ки те Ранги (Очи, които гледат небето). Моаите са изваяни с голямо въображение преди повече от хиляда години. Рапа Нуи е синоним на загадката, която крият зрелищните и тайнствени фигури.

Смята се, че островът бил населяван от полинезийци, които дошли тук през ІV век, очевидно плавайки от Маркизките острови. Примитивният характер на това общество се развил в дълбока духовна и религиозна култура, тясно свързана с природата, което довело до извайването на тези огромни фигури около Х век. Статуите са още по-впечатляващи и заради това, че са издялани без помощта на машини или инструменти за повдигане на камъните, които в някои случаи тежат между 50 и 80 тона.

Днес статуите моаи са световноизвестна атракция, която довежда на острова хиляди туристи и изследователи. Проучвателната работа, извършена на Великденския остров в началото на ХХІ век, е безпрецедентна за това полинезийско кътче; в резултат някои от направените заключения доведоха до ново разбиране за начина, по който са направени статуите. Хората от племето рапануи са изваждали блокове от базалт или шуплест варовик от централния връх на вулкана Рано Рараку, който е на 1 km от брега в източната част на острова. След това скулптурите били издялвани и откарвани до предварително определени места. Методите, използвани за транспортиране на блоковете, все още са неизвестни. Някои археолози подкрепят идеята, че те били премествани от групи мъже с въжета, като ги търкаляли до крайната им дестинация.

Друга от загадките на острова – какво е било предназначението на моаи – все още не е разрешена. Най-често приеманата теория – приема се дори от потомците на племето рапануи – е, че статуите са имали ритуална цел и са издигнати в памет на предците на островитяните. Ето защо те са равномерно разпръснати по целия остров, винаги гледат към вътрешността, а гърбовете им са обърнати към морето – това било начин да излъчват свръхестествена закриляща сила към потомците на покойниците. Това е причина също да са разположени върху аху – церемониални полегати площадки. В момента най-пълната и най-често посещавана аху от общо триста такива на острова е Тонгарики – с редица от петнадесет различни на ръст моаи.

В оригиналния им вид кухините, представляващи очите на статуите, били запълнени с корал или червен вулканичен камък, тъй като се смятало, че това дава душа на камъка и го превръща в аринга ора – живо лице. Монолитите са издялани внимателно в един и същ стил, с доминиращи едри носове и дълги уши. Може би най-интересната им черта са шапките, които все още могат да се видят на някои фигури: червен камък във формата на кръг, който бил поставян върху главите на моаи след изправянето им.

Между Х и ХVІІ век били издялани и поставени около 700 моаи по целия периметър на острова. Нещо повече – още над 400 полуготови скулптури били открити по-късно във вулканичната каменоломна. Постоянното развитие на рапануи накрая завършило с криза и обществени катаклизми. Окончателното рухване настъпило през ХVІ век. Със спор между две групи на острова: дългоухи и късоухи. Конфликтът имал сериозно отражение върху рапануйското общество и станало причина за събарянето и унищожението на много моаи като форма на отмъщение.

Ето в това състояние първият европейски гост, холандецът Якоб Рогевен, заварил острова през 1722. През ХХ век много моаи са реставрирани и изправени отново. Освен това само преди няколко години са изровени моаи, които били заровени в земята и само главите им се виждали отгоре. Групи археолози дори са открили надписи в камъка, които предстои да бъдат дешифрирани.

Загадката на племето рапануи все още е непрестанен извор на спорове. Норвежкият изследовател Тур Хейердал поддържал теорията, че влиянието на предколумбовите култури в Южна Америка е било важно за развитието и митологията на острова. Хейердал пресякъл Тихи океан през 1947 със сал от балсови трупи, наречен Кон-Тики, в опит да покаже, че е възможно местните южноамериканци да са повлияли завладяването на Полинезия. Днес неговата теория се подкрепя от френския археолог Жан Ерве Доде, който твърди, че двете групи, оформящи обществото на рапануи, са участвали в диспут на етническа основа: късоухите били полинезийци, а дългоухите били инки. До днес загадката моаи все още остава неразгадана от учените. Друга от загадките на Великденския остров е писмото ронго ронго, на което имам посветена  отделна статия.

image 




Гласувай:
19


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4100154
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21961