господи,

колко е бяла!

тя ме чака да се върна

в ръцете ми необуздана става

понякога притиска, понякога руши

понякога е демон, понякога е ангел

но знае, че за нея жертвам всичко

че без нея смисъл няма

проваля ли я, играта загрубява

великодушно ми прощава

своеволия и безразсъдства

и ме чака да се върна

за да бъдем в битка заедно