Вратата се затвори

с кратко, отсечено,

безалтернативно прищракване.

Предпоставящо автоматизъм.  

В заключването.

Oсъзна, че и звуците се окопават. 

Безвъзвратно. 

Не дръпна завесите.

Остави ги като четвърта стена. 

На  „Тогава”.

подпира безкрая в червено :)

Става и за дъждобран. Седемцветен.
:)))

Взорът е войн, който пази тялото.
Слухът е войн, който пази тялото.
Сетивото е войн, който пази тялото.
Тялото е войн, който пази Духа.
Когато войнът загине...
И сам Духът е Дух.
На „Тогава”.

Взорът е локатор, който ориентира тялото.
Слухът е ехолот, който ориентира тялото.
Сетивото е набат, който ориентира тялото.
Тялото е ризницата на Духа.
Когато ризницата отънее...
Духът е сам.
В "Тогава".

трябва да отвориш друга врата... )))

С глава " отварянето " не е лесно ...:)))

Търсещето, Кога
се влюбило в Когато,
родило се Тогава
което обичало
много Когато
Кога е пред него!...

(:–€)