Онзи миг,

който препъва Хроноса

не е ли
 
примижаване

на  вечерното слънце

към ярката четвърт луна.

Магически  одухотворено.

В  светлина.

 

Отразена.

Вечерното слънце премижава.
Ярката четвърт луна се втурва към изгрева.
А Хронос се опитва да се изправи
в отразената светлина.

Мери Мъркоф би казала , че прочие, разумеется, отразената светлина е приобщаване. Не само космично. Не само ...

––––––––––––––
Пррриветь valben ! :)

Имам си едно слънчице, което озарява живота ми. Светлината му...тя ме топли. Поздрави, palisandar!:)

Ответни х 3.14, dushka ! :)))

Даже много! Нестандартен е.

Видях го преди седмица.