Постинг
19.06.2011 18:35 -
За онзи ден, когато горда кажа ти "сбогом"
Отвори прозореца, моя любов
,
за да чуя как мълчи света,
когато тебе те няма
и после ме прегърни!
Отвори вратата,
за да чуя тишината
на празното стълбище,
което не очаква стъпките ти
и после ме прегърни!
Бързо забравям обидата,
тя прелита през мен като облак, донесъл градушка над житните поля и пребил толкова хляб под грубата си ярост. И в обидата си, горда и ужасна все ти казвам "сбогом".
А не искам никога да се сбогувам!
Не ме слушай, когато се сбогувам, запучи устните ми в целувка, докато не отмине бурята в гърдите ми! И никога не ме пускай да си ида!
Понякога избухваме, гневим се, понякога се обиждаме и заради подобна моментна агресия, която иначе е нетипична за душата ни - убиваме хармонията, а после горделивостта поддържа разстоянието.
Не се обиждайте на дребни жестове, на слабости и на думи, изтървани без замисъла да ви наранят, защото така доказвате, че единствено сте способни на демонстрации и сте готови за война, но не показвате любов?
Нужно ли е? Да! Любовта трябва да се лее свободно в отношенията ви с хората, трябва да я оставите да говори с гласа ви, да докосва с пръстите ви, да се събужда с очите ви и да спи със сънищата. Нейната мощ е много голяма, силата й е неземна, но впрегнете ли я - губите я. За да бъде тя ваше щастие, сила, усмивка и полет, то дайте й свобода!
И онзи ден, когато горда тръгна с теб да се сбогувам, припомни ми този ден, припомни ми тези думи и света навън как мълчи без теб и тихите стълбища, спомни ми този ден и този стих... и после дълго ме гледай в очите без да казваш нищо, докато не падна нежна на гърдите ти.
,за да чуя как мълчи света,
когато тебе те няма
и после ме прегърни!
Отвори вратата,
за да чуя тишината
на празното стълбище,
което не очаква стъпките ти
и после ме прегърни!
Бързо забравям обидата,
тя прелита през мен като облак, донесъл градушка над житните поля и пребил толкова хляб под грубата си ярост. И в обидата си, горда и ужасна все ти казвам "сбогом".
А не искам никога да се сбогувам!
Не ме слушай, когато се сбогувам, запучи устните ми в целувка, докато не отмине бурята в гърдите ми! И никога не ме пускай да си ида!
Понякога избухваме, гневим се, понякога се обиждаме и заради подобна моментна агресия, която иначе е нетипична за душата ни - убиваме хармонията, а после горделивостта поддържа разстоянието.
Не се обиждайте на дребни жестове, на слабости и на думи, изтървани без замисъла да ви наранят, защото така доказвате, че единствено сте способни на демонстрации и сте готови за война, но не показвате любов?
Нужно ли е? Да! Любовта трябва да се лее свободно в отношенията ви с хората, трябва да я оставите да говори с гласа ви, да докосва с пръстите ви, да се събужда с очите ви и да спи със сънищата. Нейната мощ е много голяма, силата й е неземна, но впрегнете ли я - губите я. За да бъде тя ваше щастие, сила, усмивка и полет, то дайте й свобода!
И онзи ден, когато горда тръгна с теб да се сбогувам, припомни ми този ден, припомни ми тези думи и света навън как мълчи без теб и тихите стълбища, спомни ми този ден и този стих... и после дълго ме гледай в очите без да казваш нищо, докато не падна нежна на гърдите ти.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 228
