Тази пролет не бе ли
 
като всички останали

със зелени фитили към

фугасите на дървесни корони,

с кълбести облаци, 

подир необяздени ветрове 
  в паркура на монополното синьо.
Тази пролет ли бе,

която пречупи

издънките на отела,

парцелира билото,
  и върза краищата на началата.
В примка.  
За публична екзекуция.

На безгрижието.

И нека да е пролет, безгрижно зелена...

тази пролет беше
и началото също

Не беше бяла .
И в началото.
Дали бе тази ...

Свърши ли безгрижието?
Зеленото притъмня...
****************************
Поздрав в червено - никакви грижи:)))

после - блестящо зелена
под облаци тежки и болни
преминала вече
сега прежълтяла
какво ли ще бъде лятото
и колко ще чакаме
до другата пролет...
Уморих се от грижи -
нека е всичко в ръцете на
бога -
каквото посяли сме
да го пожънем
и малко пощада
да си измолим.

Ако жътвата
бе на посятото
кой би сочил
лилата на фия
в ръжта.

––––––––––––––––

Пррривет, Разказвачке ! :)))

Колцина не са наясно с рудиментарното в безгрижието, м ?! Понякога катализирано от червено ( с или без тантель)... :)*

Сгъстява се времето ,
на къде ли изтича пространството ...
Сред изсъхнали тисове бродя .
Ех , бедни ми Робин ,
от какво ще извием жилави лъкове за стрелите спасителни ?
Каква зима ще сънуваме драги ,
а може би ще е лято ...

Свива се времето
в хамака на пространството
или в себе си все остава
някъде по върховете
на алеи от тисове.
А зимата, зимата
не е за сънуване, драги ми Робин
освен в полушарието на лятото.
Може би ...

Значи е свършило...Безгрижието.
Поздрави!
Б.

Не всяка екзекуция е от състоялите се, kalin8 ...

скъпа приятелко!

нито ще бъде.
Или може би някога, някъде, пак...
С онези очи.
С примката,
улавяща дивото...
Ще цъфти с дъх на люляк и цвят на жасмин.
Уплътнена от Орфееви трели.
Пролетта, която изкриви времето и измести пространството,
форматира миналото и нанесе толкова много промени.
Многоцветно.
За да поеме повече устни и длани
преди да дойде разгарът на лятото
и да се завъртим
в познато скончаемото зелено
с ивици на оранжево-жълти жита,
като коси на Малки принцове и лисици...
Дали? Бе онази
напълно незаличимата.
Или поредния молив,
забит в спицата
в колелото на летящото време...

Тази примка е пролетна.
Затяга привидно,
а после свободно се рееш.
:)))