С качулка от северен вятър

намятам очите си,

за да не объркат Пътя.

Към Вратата на ада.

@@@@@@@@@@@@@@@@@

Спринтирам по страничната, Тили Ли ... С шпайковете на ОнзиВедърПредутринен ... Брррррррррр .... Кккак ли обхожда хоризонта с тях , питам се , хм ... И врати нету ... И прочия ....


:)))

Внимавай, дали ще ти отворят!?
Ела с мен, имам Приятел, с кючовете на Рая ...

Б.

Етюд с приятел, ключове, Едем ми се чини някак патиниран и не толкова на изток , простете...

:)

Акварелна привечер след безапелационнно с горщината си пладне ... И съседътТопалов се диви... Намира контраста за прекален... Като повечето крайности ...

Всекидневно си употребяваме атрибутите.
И качулките, и пътя, и ада.
:)

може да се намери веринят път. ;)))

Контраста е страстен, ледена нощ, път, врати и плащ винаги има противоложности, дължащи съществуването си един на друг, самоотричащи се, но привличащи се невъзможности.

събирам в шепите огън от слънце - не обърквай пътя към ада -
той не е твоят...

Неведоми са пътищата... :))