И никога е сега.
  И бъдното е всякога неродено.

И вездесъщото "ще"

е усмивката на клоуна.

Отсъстваща.

И под грима.

А някога бе
родено и изморено
чакащо клоунът
да се усвмихне...

Някога е само отпечатък ...

под който стене клоунското "ще"...

в глътката вода, която гали гърлото ти,
в синевата, дето погледа ти потъва...

И усмивката, събудена от твоите очи!:)
Сега.

Простичките неща мерят дълбокото ...

и сащисана съм!!!

И доволно ранобудна ... Божурено ?!

:)))

който е нероден,
но тече
към бъдното.
А откъде идва?

Какво е знаенето на отговори с приближение, Мадж ... Тиктакането създава впечаление за "ход " ... Удовлетворява потребността от мерене . От опора . Нещо като опора. Без наличен лост ...

Хе !

:)))

има още...

... сега(е всичко)... или ...