Есенен вятър

завързва

сандалите на лятото.

на вишнево клонче.
Да чакат лятото
под снега
и да сънуват
белите цветчета.:)))

В калъф от
пролетни луковици
слънчевите ресници
на лятото.

Примижават.

Изхлузвам сандалите,
нахлузвам ботите
и тръгвам да се изпързалям
по склона на зимата(

Не, не тези боти
от някога дишала кожа,
и не тези чорапи,
макар в уплътнено лила.
А и гетите разточително
излишни са, да.

Остани си босоногото лято,
любов моя.

крие усмивки в шепи,
обгръща дърветата
цветните пъпки една по една проверява,
приспива ги
навива будилника
за да станат за лятото пак.
Развързвам сандалите
Временно ходя по джапанки:
докато дойде зимата - но не тази година:)))

Литнаха до звездите.
Една фльонга от злато
остана в ръката на вятъра
да свети в мъглите...

Поздрав
Валя

да си вържем шапките)
{}

за броене на понпоните ...

:*

With the bases loaded you struck us out with that awnesr!