Удължава

сянката на стрехата

кръглата луна.


Попътно.

закрива пътя под луната
с илюзията за закрила.

Носталгията в сънищата
кара ни на път.

И не пречи стрехата на Луната
Дори пресреща я понявга.
С димната целувка на комина.

–––––––––––––––––
Пррривет, Разказвачке ! :)))

Още едно малко бижу!
Поздрави!
Б.

Беше в смокинг
и правеше фокуси
с един портокал на улицата.
Въртеше слънцето
по черните си ръкави,
а белият грим на лицето му
беше луна.
Това е бог, - мислех си.

Все още мисля.

Беше вакуум в ръкава
на периферна галактика
с немаркирани орбити
на слънца, астероиди,
опашати комети
и една портокалова луна.
Това ли е космос – питах се.

Все още питам.

Ако напиша сега:
„Един ден просто ще ме няма.”, -
кое е важното?
Защото,
и без написаното
един ден просто ще ме няма.

Та, важното е,
че написах:
СЕГА.

За деня
след който ще ме няма.

Защото винаги
е СЕГА.

Когато
Луната
е другаде,
портокали
топлят
ръцете
на жонгльорите -
няма толкова
Слънца...