Цял рояк светулки.

В сянката на Луната.

Блещукат. 

...Щурец подсвирква в тучна глог
нощта спокойно пада...

... Отпечатък на лица
в тъмната вода...

оглежда се в очите на земната жена
окичена с блестяща диадема...

...и ние се сбогуваме с деня
и тръгваме нататък...

Да разпознава земното
умее Човекът от Луната.
Мимо блясъкът.
На диадема.

високото
вълшебно
полукопче
желания
отключва.
На разсрочване...

____________________

Шепа глухарчета в неделята, Сандри.За теб...и за Мери :)

Върху глазурата
на поднебесното
резенка лимонена
вещае полуесен.

Незахаросана.

–––––––––––––––––––––––––––––

Колко навременно , Елф ! ТЪкмо се чудех от какво да е днешната папионка на Рижия. Трето кафе ?! :))))

листенца в тоника...засега. По после с ледени резенчета(приличат на усмивки!).Слабост сте ми и тримата...голяяяяяяяма :)))

Притичваме до Лилавеещата( хортензия в Левия ъгъл на Горния двор) . Рижия напред. Удивително безпогрешен в разпознаването на смарагдовозеленеeщите ментови . Разчита , разумеется, другиму за беритбата. "Както и за ледените усмивки, Мери ... - изписва краят на опашката му.

:))))

лапичките скреж от усмивки...звън,звън... стъкълцето поглъща златни прашинки.Хер, къде са ви тръстиковите сламчици? И на Лилавеещата и е топличко, нищо че прави сянка...Ау ,че зелено святкате!:)))

тръстиковите ли ?! - деликатно потрепване на ляв мустак. " Дали да посветим , Елф ?! " - заема положение "Питанката на Рижия ". Размяна на зеленеещи упорни окопрострелвания издърпват синхронно утвърдително брадичково придвижване по вертикала. " Елф - Рижият кашля есенно - трябва да призная , Мери трябва да признае, че Джон намери за подходяща замяната на чаените рози и момини сълзи върху шапката й за лов на пеперуди с тръстиковите сламчици. В комбинация с няколко жълъда, остатък от черупката на яйце на ливаден дърдавец и стрелка от джобен часовник... Струва ми се , че идеята за тоник с ментови е пре-въз-ход - на ... "

:))))

Каца, тропа с краката.

Рой светулки се надигат
И на конника му смигат!

По таз Луна
съзрях май
цяла Лунна долина.
Дали светулки
светят там?
За есента
не ща да знам :)))
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Прегръд, palisandar :)))

Светлее
звездният кадрил.
Над лунното
Море на дъждовете.

–––––––––––––––––––

Още по-незаесенено, Тили Ли ! :*

Кой би спорил
по автентичността
на лунно примижаване.

Маркирано с дузина
мигащи светулки.

Сред лунен прах.

Но тайно мисля си, че е от прах вълшебен:
посипваш с него нощната земя -
рояк светулки литват...

А в зелената трева танцува някой влюбено.
:))))))))))))))))))))))))))))))

Луната казват сребърна била.
А може би е само обеца.
От отразена светлина.

Дарена на нощта.