В манеж от покриви

Годините препускат.

С впряг от няколко сезона.

И малчуган. На капрата.

под гривата
на залезите
оседлаваме
дните

В сянката на залезите
присядат дните.
До нощите.

юздите
пришпорват
посоките

над
махалото
на времето.

Надпреварвате се с времето, апропо...
:))

По-скоро меренето не е с обиколките на стрелки, придвижвани от спираловидни пружини.

Щом впрягът с колесницата на Атис
в оранж обагри тюркоаза морски,
препускат феите, с изваяна от абанос каляска,
по пясъка изписали сезоните със стъпки боси...

пазят сянка на усмивките
от светлина

усмивката на Хелиос
по небесния чадър
преследват.

само да не валеше толкова много

Малчуганите
прескачат локви
и в дъжда, о, Джази ...

:)))

стъпките разминати
по пясъка...
Дали под някой стар
чадър са кротнали
до лятото?
––––––––––––––––––––––––––––-
Красива вечер, palisandar!!!

Ничия земя
отвоювана и изгубвана.
С автографи от стъпки.
Едни подир други.

––––––––––––––
Благодаря и пррривет, Тили Ли ! А онази... сарабанда ?! :)))

това не е ли
танц бароков?
Барокови извивки,
резба, позлата,
ветрила загадъчни,
очи игриви...
А някъде из въздуха
се мярка призракът
на рококото.
Във сиво-розово,
с перука бяла
и висока,
пастирки и овчици
и сянката на гилотина.
Не, няма сарабанда.
А Моцарт,
само нежен Моцарт.
------------------------------------------------
Крррррасота, palisandar ;-o)

Откъде пътува нежността би попитал някой, дали пътува би смотавал друг, нима е нежност би подсказвал пети, нежност, ах , ах, възкликвал би трети докато докоснати от звуци нечии нощи губят теглото си.

–––––––––––
И в рижото на мустакатия уличен вагабонт Лили Тили ! Мърррр :)))

BION I'm imrpsesed! Cool post!