Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2009 13:02 - Неон
Автор: palisandar Категория: Тя и той   
Прочетен: 9736 Коментари: 20 Гласове:
8

Последна промяна: 23.06.2009 21:12






    На зазоряване

    Нощта стои на кея

    Загърната в неона

    на премигващи звезди.

    Към Утрото поглежда,  

    изписва  „ДО ” в оранж

    и се оттегля.








Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Толкова е съвършено,
21.06.2009 13:27
че ме стегна гърлото. No comment - за сега ;-) Няма да се отървеш така лесно!
цитирай
2. анонимен - Било е на седми
21.06.2009 14:48
по това време,
когато "СИ" сити
бледовината
в акорди
на цветове
от деня.
Приплисва платно от живота.

http://www.youtube.com/watch?v=cLsTTRpoiCc
цитирай
3. eleonoraknyazheva - С риск да се повторя:
21.06.2009 14:52
готино!
:)
цитирай
4. veselinvalev - “ДО” (рецензия)
21.06.2009 15:09
“ДО”
(рецензия)

В blog.bg. Рецензия!?!
Може.

Всъщност

“Към Утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.”

е поразяващо. Полисемантизирането на “ДО”. Нюансите на многозначителността. На многопосочността. Подтекста, чиято истинска цялост е възможна само в поезията. А в кратката поезия е наистина онова възхитително нещо, което могат малцина.
“ДО” е музика. “ДО” е очакване. “ДО” е графиката на текста. “ДО” е цветна картина на живописното. Живописното визиращо играта между Утрото и Нощта. В полусенките им. Граничните им вплитания. Очите им. Премигването обхващащо Всемира. Очите му. Неговият поглед. Виждането му. Подтекстът в неподвижността на кея. И живота в един от най-силните му символи – водата, - която имплицитно присъства “ДО” неоновата осветеност на думите. Неоновата осветеност, която всъщност е одежда на нощтта. И е надежда между Нощта и Утрото. Играта на доминанти. Както би се оттеглила вълната след сблъсъка си с кея. Или с тихата си ласка. С докосването си до него. И свидетелството на звездите. Неоновата публика на срещата в двойката действащи лица – Нощта и Утрото в пиесата за любовта им. Неоновата публика, която е обгърнала сцената с любовта си към изкуството. Неона на думите. Думите на Нощта. Нощта – сама жена на кея, обгърната в неона на чувствата си. Думите на мисълта с която ги облича в имплицитно ироничната подтекстовост на многозначителните “звезди”. Тези в зазоряващото се небе, в неоновте лампи на кея, и тези в мисловния свят на човешкото присъствие. Оттеглянето на жената, съзерцател на смяната на нощта с деня, с чувствата на Утрото в нея – самоидентифицирана с Нощта.
Като във филм на велик режисьор, който знае как да рисува картина с един самотен кей, неонови звезди и оттеглящ се силует на жена. На брега на утрото. В контрапункта на неон и оранж.
Кадър със заглъхващи акорди в до минор, който би останал в класиката. На думите. Които в утрото надхвърлят хоризонта ни на очакване.
ДО!
цитирай
5. sowhat - веско е поразяващ, а аз мога да кажа
21.06.2009 15:35
зазоряване
портокал в шепите на
юнското море

:)

казах ли ти, че си ъмейзинг и днес ?
цитирай
6. tili - Чак си зумнах текста
21.06.2009 16:16
да не изпусна нито думичка от анализа на Вълев! Това е - да можеш да изрисуваш с думи
топката в гърлото, предизвикана от нямо възхищение! Кой ли ме събра с вас, поети такива ;-))
цитирай
7. dressy - :)))
21.06.2009 17:27
на мене ми е повече ЛА
цитирай
8. elineli - ...
21.06.2009 19:50
!!!
цитирай
9. palisandar - !!!
22.06.2009 01:11
Валя. Изненадващо. Без протоколна покана в оловно или гълъбово сиво, подпряно от покриви. Без предупредителни припламвания по краищата на похлупака. Отвесно. Над кея. ДО хоризонта. Вали.

––––––––––––
На veselinvalev, с респект !
цитирай
10. eien - За първа страница е! Днес, утре и завинаги!
22.06.2009 04:46
Дано го прочетат повече!
Публикувайте го и на други места!!!
цитирай
11. анонимен - копирано...
22.06.2009 16:16
Според тракийския орфизъм първоначално съществува Великата Богиня-майка, тя е Вселената: самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е Слънце, а през нощта – огън /персонифициран като Загрей или Сабазий/. Тракийският орфизъм се свързва пряко с името на Питагор. Той не харесва уредбата на космоса, понятийно уредена чрез антропоморфизираните богове на Олимп. Питагор означава съставките на орфическия Космос с числа, а от едно по-късно време неговата система се свързва и с тоновете. Въздухът е “ре”, Земята- “ми”, Водата – “фа”, Огънят – “сол”. Въздухът обгръща Земята, както е у Хезиодовата теогония, но оплождащата сила при орфизма е Водата, която в същото време е и пречистваща. Тогава се ражда Енергията, която е Огън, Слънце и Син на Великата Богиня – майка. Затова към първите четири тона ще бъде прибавен и пети “ла”, който е нейното звучене. Така Космосът изглежда завършен, но в действителност още не е, защото устният орфизъм урежда и земните дела. Първородният Син ще се съедини с Великата Богиня – майка в орфически инцест. Този безплътен акт ще се извърши сутрин при изгрев Слънце или при залез, когато слънчевите лъчи пронизват земята. Тяхното сливане звучи в тона “си” последван от “до”.
цитирай
12. palisandar - Вметнато
23.06.2009 08:19
Прима и ин фине, първо и последно стъпало на музикална градация, межда в ДОтогава и след, неизписана част от триточие, ресорът на Едва ли, табела на близост в ДО теб, категоричността в ДОкога, противотежест на От, чистилище в ДОкрай, степенуване на приближаване, спирала на очакването в ДОвиждане ! ДО !

–––––––––––––––––
С благодарност на всички за ДОизказано в ДОписаното ! )))
цитирай
13. diletant - Отвъд ритуала на думите
23.06.2009 15:49
на palisandar
на veselinvalev

Веско, твоят текст ме зарадва много. Наричам го текст, защото жанровото клише „рецензия” не му е по мярка. Не му е по мярка, тъй като, както би се изразил литературният теоретик, „жанрът е типова норма на художествения дискурс”. А това „слово” е отвъд нормата, то не е рецензия, не е критика, не е теория. То е опредметеният импулс на насладата, катарзисът от докосването, радостта от „разгадаването”, интелектуалният ерос от способността да проникнеш в света на другия, да се луташ в дебрите на неговата ентропия...

Зарадва ме и диалогът под този постинг. Зарадва ме фактът, че когато стойностният поетичен текст на palisandar „говори”, има не само кой да го чуе, а и да „разговаря” с него. Защото тази полифония отключва входовете към Лабиринта, прониква отвъд привидността на думите, става част от мистериалния празник на словото... Способността на човека да преминава границите на другостта е сподобиване с интелектуална енергия, съпричастяване с онази „обредна роля”, благодарение на която, както се изразява Шопенхауер в блестящото си есе „За разликата между възрастите”, можеш да обърнеш гоблена и зад красотата на багрите да видиш възлите на обратната му страна...

Ще се радвам още повече, ако диалогът продължи, не заради „теорията”, не заради „критиката”, не дори заради самото писане, а заради радостта от проникването отвъд ритуала на думите...
цитирай
14. veselinvalev - До diletant
23.06.2009 16:23
Друже! Твоето безкрайно изящно, безкрайно аналитично, правдиво и истинско слово ме разплака и ме накара да онемея...
цитирай
15. palisandar - До diletant *
24.06.2009 10:57
Разсъблечени думи
отключват Лабиринта.
Извън ритуала.
Полифонично.

––––––––––––––––––
* Препоръчано без обратна разписка
цитирай
16. tili - На кея сред неона
24.06.2009 12:32
на примигващи звезди
разхождат се
или минават
разноцветно
обагрени души.
От ДО до ДО,
нагоре и надолу,
а всъщност
"До" е "С" .


цитирай
17. palisandar - )))
25.06.2009 10:55
От "ДО" до "ДО"
застива "ДА",
препънато с "Аха",
"Дали" и
"Може би".
–––––––––––––––––––––

Ехей,ТиЛаЛи, нуга без нега в Сега !*

http://www.youtube.com/watch?v=hydMfsklPnI&feature=related


цитирай
18. tili - Paul Cardall -
25.06.2009 13:13
нова музика за нови хора. Харесва ми, особено негата :-)
цитирай
19. palisandar - В есенна нега танцуват паяжини. И ...
26.06.2009 09:27
В есенна нега
танцуват паяжини.
И огледани слънца.

–––––––––––––––
Тили !))) Лили !*


цитирай
20. tili - Тъче,тъче Арахне
27.06.2009 11:53
със сребро.
Светли нишки
слънчев лъч докосва
в мрака влажен
на листата.
Лято. Утро.
––––––––––––
palisandar ;-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: palisandar
Категория: Тя и той
Прочетен: 851680
Постинги: 275
Коментари: 2915
Гласове: 22695
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930