Последен работен ден на поредната осигурителна година. След недотам системни и задълбочени предварителни проучвания, почти бегом се изнасям от офиса, недалеч, току през подлеза, надясно, покрай „ Света Марина”, пак надясно и ето го .... Наистина малък магазин, отрупан с кутии и специализирани многоцветни издания. След като не се внасят платноходи, поради липса на търсене, както ме осведомява продавач с теноров глас и вързана на опашка прошарена коса, ще трябва да купя самолет. Ннне, благодаря, нека не е съвременен – обяснявам, докато разглеждам кутиите. От всички тях, по метода на изключването, остават две - на бомбардировач и на изтребител от Втората световна война. Подминавам мисълта има или не смисъл някакъв или символика да затвориш боен самолет в кутия и посочвам изтребителя. И не заради повечето детайли, с каквато убеждение ще остане продавачът, а защото лети по – високо и влиза в бой, охранявайки бомбардировачи. Досущ или донякъде като този, за когото го избирам.
А "птицата", бързолета - сигурно вече е оживял и леко е кацнал сред ято други "птици" в дома на твоя приятел:-)