Прочетен: 1321 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2008 08:53
Малко преди днес да стане вчера опитах една словесна закачка, центрирана около диво прасе, притърчащо успоредно на "Радисън", остро пристъргващо завоя около Коня и Ездача, яростно щурмуващо портите на " Съединението прави силата" и с протесно квикане и страховито настръхнала козина засукващо към Художествената. Прасе, прасе ама произведох го флагман , водач, нещо като дивата гъска Яка, не ми казвайте, че сте я забравили. Онази Яка, която подмами домашния гъсок Мартин със свободен летеж из Лапландия и, поддразбира се, с гъски, различни от подопечните му в двора на Нилс. Накачулвам към дивото прасе и няколко птичи ескадрили от стърчиопашки, ливаден дърдавец, въстанали канарчета, авлиги, врани - албиноси, заблудени гларус и какаду и решително ги хвърлям да пикират до опразване над сергиите срещу храма Невски. И те, масирано, под тръбните, окуражаващи призиви на прасето-дивак свършват недовършеното от управи и власт като помитат търговците, ала по зла участ и намиращите се на плацдарма случайни минувачи, купувачи, трима неидентифицирани туристи без кредитни карти, депутатска секретарка с колан от крокодилска кожа, поиздължили обедната си почивка общинарки, мустакат стрелочник - отпускар, брокер гушнал лаптоп, влюбени хорист и балерина, екс 9-ти реквизитор на Денсинг старс. Помитането, според зададеното е целенасочено, за поука и размисъл, опомняне и реанимиране най-паче на духа, не другаде а в ... криптата. Там, където за фестониране на случката курдисвам билетопродавачка на граждански договор, едва смогнала да прикрие островърхата си шапка и многозначителна усмивка. И както мисля си да подсиля текста и птичия корпус с некой друг прилеп, сова, бухал, глухари или токачка - щрак или клик или каквото е там като звук и ..... текста изчезна. Безвъзвратно и невъстановимо. Щото дълга е ръката на търговците и здраво вкопани срещу храма са сергиите им .