Постинг
24.09.2018 08:16 -
Скитници след лято
По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята
(надеждите претръпнали отнасят) -
сърфисти на пристаналия вятър,
в триъгълни кордони с чезнещ блясък.
...И мислите унило се разхождат,
клошари сред ръждясалото време.
Контейнерът на бъдещето гложди
сърцата ни, преди да ги обеме...
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята
(надеждите претръпнали отнасят) -
сърфисти на пристаналия вятър,
в триъгълни кордони с чезнещ блясък.
...И мислите унило се разхождат,
клошари сред ръждясалото време.
Контейнерът на бъдещето гложди
сърцата ни, преди да ги обеме...
приятелю.
цитирай"Мислите-клошари"! Уникална образност – от началото до края на творбата.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
благодаря ви от сърце за вашите позитивни отзиви. Да имате вдъхновена седмица!
Поздрав за вас /най-горе/.
цитирайПоздрав за вас /най-горе/.
Невероятно интересни и оригинални стихове.
цитирайrosiela написа:
Трети път го чета. Стихотворението. Невероятно интересни и оригинални стихове.
Трогна ме и ме развълнува, защото зная, че не си хвърляш думите на вятъра.
Лятото, лятото..., само то не ни омръзва - чакаме го с нетърпение, време за слънце и море, да заредим батериите си...
цитирай