Обичам някои мрачни дни. Те са време за глезене. А най-много обичам да си поднасям глезотийки сама. Заслужила съм, разбира се – кой не е заслужил?! Обаче моето отпускане се превръща в цяло пиршество – домашен празник на глезотията. Спалнята ми е прилежно оправена, но ме очаква с цялата си прелест, да се изтегна ухилено на нея, да гушна лаптопа и да се вмъкна... Да тръгна по шарените лабиринти на светове, картини и размисли. Моите размисли се нареждат до мен на леглото и подскачат от радост – да, днес ще бъдем заедно, ще им обърна така необходимото внимание, ще ги чуя, ще ги подредя, поизчистя, поизтупам... Обичам ги, те са ядрото на моето съществуване.
Магазинът под балкона ми също няма да остане незабелязан. Купища вредители трептят там в очакване да ги взема – те са в шумящи пликчета, в цветни опаковки, в лъскави обвивки. Обожавам тези пъстроцветни вълшебства. Обикновено и тях ги подреждам в купи и чинийки на спалнята – така, хубавичко да ме заобиколят – хап соленко, хап сладичко, хап соленко :)
Вдигам изцяло щорите и даже отмествам пердетата. Обичам да гледам навън отвътре. Уютно е, много уютно. Сивотата на шантавия пролетен ден ме вдъхновява. Създава уединение. Мисълта, че вън ръми и е хладно, ме кара да мечтая. Романтично е. Какво означава да изпитваш романтика и удоволствие от собствените си размишления? И от усамотението? Не ме интересува, просто задавам въпрос във въздуха и благодаря, че имам тази дарба – да се радвам на деня си :)
Хапвам едно осолено бадемче и се оставям на усещането от вкусовите си рецептори. Пробвали ли сте първо да помиришете изкушението, после да си отхапете и след това бавно да се насладите на сдъвкването? Има разни дребни удоволствия, които много хора пренебрегват, а всъщност те са главни носители на щастливите хормони в ежедневието ни. Не съм привърженик на яденето просто за засищане. Обичам самото хранене – това е ритуал. ...Ред е на парченце бял шоколад, а за разкош може и лъжичка течен двуцветен..
В такива дни не се връщам назад, не преосмислям, даже и напред не поглеждам. Съществувам в самия момент. Цялата съм в него. Отпускането е невероятно! Времето спира. Топло е. Мрачно.
Изневиделица ставам от кревата, защото ми е хрумнала нова комбинация със стари дрехи. Обличам, намествам, добавям аксесоар, търся обувки. Страхотно! Вдъхновението е в акция.
После свалям филм, в който няма реклами. Гледам, съпреживявам, хубаво ми е.
Дояждат ми се пържени филийки и ги правя, вмирисвайки се ужасно. Обаче си ги мажа с мед и само Мечо Пух ми липсва. Той е голяма работа! Бих разделила с него моите лакомства.
Денят е в прегръдката ми, си мисля. А как бих искала да прегърна една приятелка, която не съм виждала повече от 6 месеца... Хората сме отнесени от вихъра на съвремието и вкопчени в техниката до безобразие. Толкова сме претоварени, че имаме нужда от реанимация... Но, не ми се разсъждава над това.
Мрачно е. Обаждам се на приятелката. Яна. Най-добрата ми приятелка безспорно! Допълва всяко мое усещане, пречупва се през мирогледа ми, еликсир за душата – обичам те, Яна!
По някое време ми се доспива, но се въздържам. Не искам да пропусна този ден. Той е моят подарък от мен за мен, ценен ми е. Даже и пописах малко, да не ми се затрие блогът, че хич ме няма там...
Ееех, колко просто нещо са пържените филийки, а каква радост носят понякога ;)
....Както повечето простички, но значими нещица...
Обичам пържени филийки и както казва Мечо Пух: "Колкото повече - толкова повече!"
Прегръщанка! :)
Ама, бива ли така? Да не се видиш с най-добрата ти приятелка цели 6 месеца? Обади и си и и определи среща, че времето лети! Не пропускай нищо! Хубава вечер от мен!
Бени, мила, много ни липсваш – добре, че Дидка се е сетила да те призове магически– не че тя влиза по-често от тебе…но така – и двете заедно – о, миг, поспри, ти тъй си хубав!
Благодаря ти за жизнерадостното настроение – в тази поредица от сиви дъждовни дни твоят разказ е май-май единственото цветно петно на хоризонта! Трябва да влизаш по-често, не мислиш ли?:)))) Прегръдка, приятелко! Весели празници!
Благодаря ти за хубавия коментар!
Хубави празнични дни и шарени ;)
Прегръщанка! :)
За къде сме без прегръщанки? :))) По една порция за всеки ден, ако може!
Мег, аз също хапвам сирене с пържените филийки, намазани и с медец - да има от всичко, да не се мина. Лакомията не е добро качество, но все се оправдавам, че превръщам хапването в изкуство, правя го да изглежда изискано. Затова и моят мъж се майтапи с мен, че постоянно ям нещо, ама така - с финес преяждам :)))))
Развеселих се, както винаги, когато съм в блога. А ти липсваш с нежното перце, да ни погалиш сетивата... Събери цветния прашец на вълшебните си мисли и ни поръси с него <3
Пожелавам ти прекрасни празнични дни и те прегръщам!
Ама, бива ли така? Да не се видиш с най-добрата ти приятелка цели 6 месеца? Обади и си и и определи среща, че времето лети! Не пропускай нищо! Хубава вечер от мен!
Чудя се аз, как така всички вселенски сили работят в моя полза тези дни, пък то какво било... Усещам хубава енергия от монитора, на струйки идва, на усмивки :))) И аз те обичам!
За приятелката си права, направо е подсъдимо да не се видим толкова дълго време. Но и тя е с малко дете, цяла зима все някой е болен, студ, вируси... Отлетя си времето. Сега пък заминала на морето при майка си и пак се разминахме. Но я има и това е най-важното, нали?!
И теб те има, а как се радвам, че ме призоваваш! Чакам пролетта, чакам зеленото, цветното, топлото, романтиката - тогава ще снимам и ще пиша ;)
Прегръдки и за теб, Диди! Хубав празник и красиви емоции!
Бени, мила, много ни липсваш – добре, че Дидка се е сетила да те призове магически– не че тя влиза по-често от тебе…но така – и двете заедно – о, миг, поспри, ти тъй си хубав!
Благодаря ти за жизнерадостното настроение – в тази поредица от сиви дъждовни дни твоят разказ е май-май единственото цветно петно на хоризонта! Трябва да влизаш по-често, не мислиш ли?:)))) Прегръдка, приятелко! Весели празници!
Вени, трябва да влизам по-често, за да си доставям пълнота на душата! По-късно днес ще нахлуя при теб и ще изчета всичко на един дъх. Слагай сладките да се пекат, може и едни соленки или печени орехи с много сол :))))) Каквото и да е. Идвам!
Много се радвам, че се явявам цветно петно в сивите дни. До скоро и аз бях едно сиво топче, но си наложих да се оправя, пък и с малко почивка нещата съвсем се наместиха. Истината е, че положителното мислене е константа за положително случване на нещата... (да включим лека философия между хапките :))
Принцесите днес са с мен, сега тръгваме за яйца и боички... Веселбата предстои. Сигурно ще пусна някои смешни "бояджийски" снимки във ФБ :))
Благодаря ти за хубавите думи, за разбирането, за усмивките, за добрината към мен, за свежото чувство за хумор и пр.
Прегръдки и до скоро ;)
Магията не свършва, нали си я произвеждаме по рецепта. Пресегни се и си вземи по малко от всичко, и без това съм се отрупала съвсем :) Само внимавай с тези пържени филийки, че се хапват много леко - хем са мазнички, хем по три наведнъж вървят...
Ти се радваш на мен, а аз на теб и както wonder написа - получава се "колкото повече - толкова повече". Вляза ли в блога - край - светът замира! Много ви обичам всички!
Пожелавам ти цветен празник и сладко-козуначени емоции - от тези, дето се разтягат на конци ;) Прегръдки!
Поздрав Дора
Поздрав Дора
Винаги получавам онзи специфичен блясък в очите, когато чета твоите коментари към мен - зад който се прокрадва сълзичка от благодарност и умиление. Благодаря ти за искрените думи! <3
Доре, ти ходи ли да гледаш Пепеляшка? Невероятен филм, за Оскар във всички аспекти! Аз плаках и мечтах, смях се и мечтах, и добре, че са децата - да ме заведат на кино :)))
Пожелавам и на теб цветни празнични дни, заедно с една прегръдка и от мен!
Хич не съм слънце, огънче съм, да знаеш :)) И направо си ти завидях за 8-9 неща: за оптимизмът, струящ от предприемането "смяна на зимни гуми" (а, дано уцелиш, па да дойде тая пролет); за бягството извън София, за майсторката с козунаците, за пещта, и не на последно място - за това, че ще си хапнеш от моите пържени филийки :)))
Предлагам да се реваншираш, като ме почерпиш с няколко от твоите палачинки, става ли?
А иначе се появих тук, тичайки. Много ми липсва това място. За сметка на това, когато дойда, направо го отбелязвам като празник.
Благодаря за комплиментите, приемам ги сърдечно, защото знам, че са искрени.
Весело изкарване и поздрави!
Чести Великден!Пожелавам ти всичко най-хубаво и това вдъхновение да е винаги в теб!Прегръдки!
Поздрави и извинения за закъснението :(
:)