Постинг
22.11.2017 16:36 -
Неканена гостенка
Добре дошла. Не стой на прага. Влез.
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стопли се, още огънят гори,
кажи ми с колко захар пиеш чая,
а после без задръжки говори -
не ми спестявай нищо, вече зная.
Но маската на мъдрост захвърли,
досадна е, повярвай ми, не струва.
Не ме залъгвай, вече не боли
и точно с теб, не смятам да воювам.
Ти бродиш като сянка през света -
човешките морета са огромни.
Забравяш, че тук вече си била,
но аз намерих сили да те помня.
Пораснах като дъб на стръмен склон -
изправена и силна, упорита,
а днес, ако предлагам ти подслон,
не е наивност, мила йезуитке.
Отдавна без въпроси в своя дом
какво ли не посрещам. И е просто.
Какво, че днес се вмъква мълчешком
една тъга!? Дошла ми е на гости...
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стопли се, още огънят гори,
кажи ми с колко захар пиеш чая,
а после без задръжки говори -
не ми спестявай нищо, вече зная.
Но маската на мъдрост захвърли,
досадна е, повярвай ми, не струва.
Не ме залъгвай, вече не боли
и точно с теб, не смятам да воювам.
Ти бродиш като сянка през света -
човешките морета са огромни.
Забравяш, че тук вече си била,
но аз намерих сили да те помня.
Пораснах като дъб на стръмен склон -
изправена и силна, упорита,
а днес, ако предлагам ти подслон,
не е наивност, мила йезуитке.
Отдавна без въпроси в своя дом
какво ли не посрещам. И е просто.
Какво, че днес се вмъква мълчешком
една тъга!? Дошла ми е на гости...
Страхотно е!
цитирайЧудя се колко силен трябва да бъде човек, за да се извиси над владеещата морета от човешки души. А ти си успяла с тоя прекрасен монолог. И добре е, че не й даваш думата. Отвори й вратата, приеми я, почерпи я с чай, а после –съжали я, против тъгата това е магия.
цитирайСамотата и студа направо проникват в читателя.
Много силно.
Желая ти споделена топлота!
цитирайМного силно.
Желая ти споделена топлота!
Търсене
Блогрол