Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2017 02:53 - Още малко по въпроса с романа "Време разделно"
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 14094 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 28.08.2017 07:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(По повод протоколния подарък на семейство Радеви за семейство Макрон и разговора в "Какво четеш")


Видях в Какво четеш...​ линк към статията на Даниела Горчева​ в "Mediapool" отпреди няколко години за посрещането на Антон Дончев в Холандия. И мисля за (не)уместността на протоколния подарък на семейство Радеви за семейство Макрон.Прочетох материала и не съм много изненадан от позицията на Даниела. Днес по-рано Емил Джасим беше казал нещо в смисъл, че томче на Лилиев или Яворов би било далеч по-подходящо.

Романът на Дончев е много влиятелен в масовото въображение у нас. Много читатели го възприемат не като литературно произведение, а като текст, който носи едновременно историческа истина, морална тежест и една представа за едновременно страдание и величие на действителни личности, при това толкова по-близки до самия читател, защото също като него са българи.

В това има проблем.

И този проблем е едновременно литературен, политически и исторически. Първо, "Време разделно" е художествен текст. Това е роман, а не изследване. Да бъде приеман като исторически труд е грешка на читателя. Романът разказва за драматичното ислямизиране на Родопите, но той не може да замести разбирането на историята.

Второ, дори само като роман "Време разделно" има сериозен стилов проблем. Езикът вътре не е нито родопският диалект, който знаем, нито среднобългарски, нито обикновен новобългарски. Това е епическият език на Антон Дончев, който не се променя в нито един негов роман. Героите му говорят еднакво и във "Времето...", и в "Сказание за времето на Самуила", и в "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес". За Дончев няма разлика между персонажи от различни епохи, за него те винаги са едни и същи драматични титани, които си служат с бавна, пълна с неестествени инверсии реч. Общо взето, звученето е монотонно.

Трето, "Време разделно" не е невинен текст. Той е поредният опит на Дончев да покрие важните моменти в българската история и да представи самата тази история като комбинация от величие и страдание. Съвсем легитимна писателска стратегия... но за времената на Вазов и един късен, национален романтизъм. Във времето на Дончев това е закъсняла идея, пък и тя много пряко зависи от бавно променящата се от интернационализъм към националкомунизъм конюнктура на българския културен пейзаж (или културен франт) от 60-те, 70-те и 80-те години. Дончев освен това изгражда разказа си върху доказано фалшивия текст за потурчването на Чепино, приписван на т. нар. "поп Методий Драгинов". Употребата на "Време разделно" в пропагандата от времето на престъпния т. нар. "възродителен" процес още веднъж показва какви точно настроения създава този роман.

Четвърто, тук вече наистина не става дума за литература, нито дори за историята като наука. Тук става дума за изграждането на нов национален мит, който да оправдае всички крайности, насочени срещу българомохамеданите и българските турци. Става дума за политика, при това за репресивна политика.

Да подариш точно това на държавен глава от Европейския съюз е отделен проблем. Не че някой получател обръща много внимание на протоколните подаръци, но все пак жестът е важен. По-добре би било да се подари книга с по-самоуверено, спокойно съдържание, без дидактичния тон на "Време разделно". Може би "Нова земя" на Вазов, "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев или наистина томче от някой наш национален поет? Смирненски, Дебелянов, Пенчо Славейков...

Никой не отрича факта на османското завоевание и на жестокостта на империята към покорените народи, включително българския. Критиката към "Време разделно" не е "антибългарска", "платена" или Бог знае още каква. Става дума за съвсем нормално, обективно отношение към литературата, историята и политиката, които по съвсем различни причини правят романа на Дончев силно проблематичен. Превъзбудените, груби реакции към такава критика и моментално възникващият кръстоносен поход в защита на едва ли не свещения текст на Дончев само показват дълбока травма у читателите. Травма, засилена от този роман.

А в българската литература определено има и по-добри исторически романи. Поне три от тях бяха написани в последните осем години. И поне два се отнасят до епохата на османската власт по нашите земи.



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krivoshapkova - Блудкаво и евтино
28.08.2017 09:40
Не съм дорасла да обсъждам книгата на Антон Дончев, не съм специалист., но безкрайно неприятно усещане за недобър вкус и демагогия оставят подобни напъни на семейство Радеви да използват под път и над път попаднали им възможности за пропаганда и реклама. Тази всеядност на възможностите и това послание напомнят самодейна читалищна активност и отблъскват, защото протоколният подарък не е предназначен за семейството на френския президент , а за избирателите на Радев. Блудкаво е. Евтино.
цитирай
2. staler - Както и да го въртите, вие прияте...
28.08.2017 18:31
Както и да го въртите,вие приятелчета сте една шепа платени боклуци и напъните да промените историята и народното съзнание за нея,са и ще останат безплодни.
цитирай
3. rosiela - И откъде сте сигурни, че романът е на Антон Дончев,
28.08.2017 22:06
роденият в Мездра посредственик, който няма една нощ да е преспал в Родопите? Време е да се прогледне, че има други индикации на кого е романа!
цитирай
4. harta - "Има и по-добри исторически романи", вероятно
31.08.2017 18:54
"Възвишение" на Милен Русков, но той май е непреводим. Ако мадам Макрон знаеше български щеше да е друго. Тогава в спалнята, тя можеше да чете вечер по няколко страници на мосю президента за приключенията на носещия в дисагите си френско-български речник, революционер Гичо /французите си падат по революции/. На президента сигурно много би му допаднало описанието с размяната на дрехите между този Гичо и един строен, като мосюто френец-инджинерин.
цитирай
5. morskipesni - Не съм предполагал, че може да има нещо "ново"и "по-добро"
30.01.2018 20:22
Ако греша- желая да се поправя, но "класата" на Миленрусковите романи е меко казано, спорна. Няма да сравнявам-ще се сетите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8611096
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата