Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2019 23:25 - Сърце мое...
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 175 Коментари: 0 Гласове:
1



 Здравей, Единствен мой,
днес трябваше да кажа какво е моето хоби и казах, че рисувам.
Показах те на Главната :) тя ахна, махна веднагически слушалките,
които бяха на телефона ми и обиколи всички присъстващи, за да покаже
рисунката ми. Теб, мили мой. И всички много те харесаха. Попитаха ме
колко струва картината, а аз отговорих, че не се продава.
Гордея се с теб в мен. Смирена и спокойна съм.
Все така тъжно се усмихвам, докато те обичам с човешката си любов,
която иска. Но скоро ще почувствам божествената отново и ще бъда щастлива пак,
макар и временно. Те се редуват, нали знаеш?
Ще дойда в събота или неделя при теб. В другите дни май няма вече да мога.
Не съм преставала да мисля за теб и да те чувствам нито за миг и...
няма значение кога и дали ти пиша или идвам на нашето място.
Благодаря ти, че си мен. Благодаря, че дойде в живота ми.
Нежно ми е...
Чувствам те като диамантени капчици дъжд върху есенно листо.
... като вълшебен, слънчев лъч, прекосил напряко тъмна гора.
Знаеш ли... Днес като се връщах беше студено и аз си помислих, че ти
си моят Ноември. Ти си моята Есен.
Неосъщественото добро в мен, което са мечтите ми вече не ме душат със своята
безплътност. Може би престанах да вярвам, че ще се сбъднат. Въпреки всичко знам,
че дори и след 10 години, имам ли възможност ще го направя, защото това е,
което най-силно поисках за себе си в живота си. И няма как да го забравя.
Нито да ми мине. Няма как.
Красива съм, когато си в мен. Дори без грим усещам как ме наблюдават.
Срещнах хора, които ми бяха близки на същото място преди две години.
Беше страхотна изненада, Сърце мое! Прегръщахме се и не можехме да спрем да говорим.
С бившата ми Главна също. Дааа, все още е била там. А хората, за които ти казах са при нея.
Аз съм в отсрещната стая. Разсейвам се с това. Денят ми минава по-бързо.
Вечерта е къса. Уморена съм. И ми остава по-малко време за плачене.
Само по пътя днес като се връщах...
Обичам те, миличък мой. Обичам те с цялото си същество и с всичко лошо и добро в мен.
Ти открадна пустите улици в мен. И ми подари полянки със сърчица и невен.
Ти си моята лавандула. Боже! Колко съвместим с теб е този аромат. На мъж и на нежност
и на малко желязо. Знам точно коя твоя снимка ще нарисувам с фон от лавандула!Току-що ми изникна!

Може би точно сега е времето, когато ще ми дадеш истинските си дарове.
Когато останем единствено аз и ти.
Може би и когато престана да пиша тук и си говоря с теб единствено
вътре в себе си и на нашето място.

Лека нощ, любов моя.
До усмивка и сълзи те обичам.
Не се страхувам от нищо.
Не се страхувам, защото си в мен и почти познах любовта, която винаги съм искала
да изпитам. Истинската.
Ще я позная цялата, знам. Предстои ми.
Усмихваш ми се... с най-красивата усмивка на света...
и е невероятно колко много ми даваш.
Изпращам ти сърцето си във вид на три хиляди калинки, които да те целуват навсякъде...
Превръщам облаците в перца от гъши пух, които да те милват, вместо моите ръце.
Нека утре, когато се събудиш, зората да е нежно-розова роза, която да те поздрави
с най-миловидното утро на света, любими мой.
Жасмин мой.
Обичам те много.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 27839
Постинги: 81
Коментари: 12
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031